Самият кабинет изглеждаше по-приветливо — стените бяха разкрасени с картини, дипломи и грамоти. Книги и купчини документи бяха натрупани по пода, застлан с впечатляващ ориенталски килим.
Шоу имаше уютния вид на чичко от Холандия. Пълен мъж с воднисти кафяви очи под рошави вежди, той се усмихваше меко, почти с извиняващ се вид. Поздрави ги с твърдо ръкостискане и ги настани на един стар диван.
Носеше сако от рипсено кадифе, джинси и маратонки. На ръката си бе поставил яркочервен пластмасов „суоч“ — беше го закопчал над маншета на ризата си. Беше с толкова голям циферблат, че Дюран можеше да разчете цифрите от другия край на стаята. Ейдриън предположи, че докторът е някъде над петдесетте, макар че лицето му бе гладко като на бебе — и някак си блестящо.
— Кафе?
Те приеха и преминаха към същността на работата.
— Заинтересувахте ме с това, което ми съобщихте по телефона — започна Шоу. — Би могло да се каже, че събирам подобни случаи на необикновена загуба на памет. Така че ще е най-добре да ми разкажете всичко, за което ми споменахте по телефона, отначало. Може да започнете — продължи той, като се взря с кафявите си очи в Ейдриън — като ми кажете как мъжът до вас привлече вниманието ви.
После кимна към Дюран.
— Ще се занимаем и с вас.
Преметна крак върху крак, облегна се в креслото и скръсти ръце, като че ли разполагаше с цял ден.
Малко след дванайсет Шоу се протегна в креслото си и каза:
— Да, това е забележителна история, но дори и психиатрите трябва да се хранят. Предлагам ви следното: имам уговорка за обяд с дъщеря си; трябва да се срещнем в един и половина. Ако дойдете в три, ще направя сондажно интервю и ще можем да продължим.
— Какво е това „сондажно интервю“? — попита Ейдриън.
— Ами… — Шоу размаха ръце във въздуха.
— Това е основната медицинска история — обясни Дюран. — Прекарани операции, заболявания, алергии…
— И малко тестове — добави Шоу. — Рутинни неща: ПИТ, МОР…
— Какво е това? — пак попита Ейдриън.
— Ами имената едва ли ще ви говорят много повече от съкращенията — Шоу сви рамене, — но това са средства, които използваме за установяване на психопатологичното състояние на пациентите, като се фиксират когнитивните несъответствия и тематично възприемащите криви — такива неща.
Ейдриън кимна, а Дюран се намръщи. Защо всъщност се бе съгласил да дойде тук? Защо трябваше да става опитно свинче на този човек?
— Сигурен съм — Шоу му намигна, — че господин Дюран знае не по-малко от мен за тези тестове — нали така?
— Знам какво представляват — Дюран вдигна рамене, — но всъщност никога не съм ги използвал в практиката си.
— Аз много вярвам в тестовете — каза Шоу. — И ако имаме време, мисля, че можем да ви направим една снимка и с апарата на Бек.
Забеляза напрежението в погледа на Дюран и побърза да го успокои:
— Само за да видим как стоят нещата.
— Разбирам — каза Дюран. — Но обсъждаме паметта ми, а не психическото ми равновесие. Паметта ми.
Шоу завъртя глава в несъгласие, като че ли това възражение бе маловажно.
— Ако всичко, което ми казвате, е вярно, все пак трябва да има някакво увреждане. Тестовете са само средства за изучаване на нещата. На първо място би трябвало да открием дали вашата амнезия е органична, или придобита, резултат от травма или… от нещо друго. — Той сплете пръсти. — Трябва да имаме представа за вида на нещата, с които си имаме работа.
— Което означава? — попита Ейдриън.
Шоу обърна дланите си нагоре.
— В този момент не може да се каже нищо. За амнезията може да има много и различни причини, от удар по главата до епилепсия, от силен стрес — и не искам да ви плаша — до мозъчен тумор. Може да бъде и форма на истерия.
— Истерия ли?
— Това е остарял термин. — Шоу намигна. — Обикновено говорим за адаптивна амнезия, вид амнезия, получаваща се от психологически — противно на физическите — причини.
Шоу пак сплете пръсти.
— Разбира се, линиите могат и да се преплитат. Но, общо казано, хистеричната амнезия се поддава на лечение от психоаналитик. В наши дни я класифицираме като дисоциативно увреждане.
Той погледна големия си часовник и скочи.
— Във всеки случай тестовете ще ни дадат основата, върху която да стъпим.
Ръкува се с тях и ги изпрати до вратата.