Шоу й се усмихна и тя забеляза, че е развълнуван. От своя страна, Дюран беше изтощен; изглеждаше блед и уморен, по челюстта му се очертаваше сянката на набола брада.
— Неудобно е — говореше Шоу, — но не боли.
Обърна се към Ейдриън и се извини, че я е задържал толкова дълго.
— Аз съм напълно шашнат — сподели възбудено той — и съм заинтригуван като никога. Не съм виждал нищо подобно! И тъкмо казвах на Джеф, че утре сутрин ще са нужни допълнителни тестове. Нещо съвсем безболезнено…
— Но сигурно вече имате някаква представа. — Ейдриън се намръщи. — Все пак прекарахте тук часове.
Шоу въздъхна, разкърши рамене, затвори очи и завъртя главата си в кръг. После предложи:
— Защо не поседнете?
Седнаха.
— Много е странно — започна Шоу. — Отначало ме интересуваше продължителността на това, което смятах за белег на амнезия, но…
— Променихте мнението си, така ли? — обади се Ейдриън.
Шоу кимна.
— И сега какво мислите?
— Мисля — че не знам какво да мисля. Честно казано, никога не съм се срещал с нещо като мозъка на Джефри. Той не знае почти нищо за миналото си, а това, което знае, е по-скоро наизустено, а не запомнено. Като че ли е чел за себе си и е запомнил подробностите.
Ейдриън погледна Дюран.
— Това е впечатляващ случай — каза й Дюран; гласът му беше изпълнен със сарказъм. — Рей ще нарече болестта на мое име. Ще се казва „Синдромът на Дюран“.
— Ако попитам Джефри за някоя случка в миналото — усмихна се Шоу, — той би я повтарял всеки път, съобщавайки ми едни и същи подробности в една и съща последователност.
— И?
— В съзнанието му има анекдоти — запомнени истории, но не и лични спомени. Наистина е необикновено. Всички ние добавяме по нещичко в спомените си, за да сме по-пригодни за една или друга цел — да сме по-привлекателни, да си представяме, че нашите родители са ни обичали повече — могат да се изредят много такива случаи. Но при Джефри спомените не са полирани, те са втвърдени като камък.
Видя, че Ейдриън се мръщи, и се опита да бъде по-ясен:
— Помолих Джеф да си спомни някои силни преживявания от миналото — неща, които никой не може да забрави.
— Като например? — попита Ейдриън.
— Ооох… — той размаха ръце във въздуха, — времето, когато си е загубил първия зъб например.
Той млъкна и кимна окуражаващо.
— Как е станало това при вас? Във вашето семейство?
— Не помня… — Ейдриън се изчерви.
— Разбира се, че помните. Помислете си. Когато сте си загубили първия млечен зъб — леко ли го преживяхте? Или беше голяма история? — Психиатърът събра длани и допря връхчетата на пръстите си.
— Е — каза Ейдриън малко нервно, — моето семейство е доста общо понятие. Нямам много спомени, свързани със „семейство“, когато бях дете.
— Не говоря за това — намеси се той. — Където и да сте били, с когото и да сте били, в даден момент сте загубили първия си млечен зъб. Той е паднал. И какво се е случило тогава?
Тя затвори очи, лицето й се стегна, целият й вид показваше, че се мъчи да си спомни — и наистина то само изникна в ума й. Накрая каза:
— Живеех с баба и тя вдигна голям шум за това — нещо, което не беше характерно за нея.
— Продължете.
— Ами… направи малка кутийка от глина. Приличаше по форма на зъб.
Дюран се разсмя.
— Наистина! И направи капаче, което се отваряше, и отгоре му бе написано „Кутийка за зъбчета“. Мислех, че беше чудесно — продължи Ейдриън, — макар че като се замисля сега за това… ами… струва ми се малко странно. — Тя се изсмя нервно.
— Продължавайте.
— Ами, зъбчето отиде в кутийката и я сложихме под възглавницата ми, и когато сутринта се събудих, там имаше банкнота от един долар — сгъната в малката кутийка — на мястото на зъба. Баба си нямаше и представа колко съм меркантилна — бях готова да си извадя всички останали зъби.
— Виждате ли — възкликна Шоу и заръкомаха. — Вие си го припомнихте. Идеално. Както трябва. Загубата на зъб е първата голяма промяна и всеки пази известен спомен за това. Но не и Джефри. Той не помни нищичко.
Той погледна Дюран и сви рамене.
— Както и да е, казах на Джеф, че имам каталог на някои подобни значими събития. Неща, които всички сме правили — като обяд в началното училище, подстригване, посещение при зъболекар. Мога да ви дам примери за колективни спомени, такива, за които бихме казали, че са общи за нормалното човешко поведение — или най-малко при американските условия. Но — Шоу се обърна към Дюран с извинителна усмивка — по този показател нашият приятел би могъл да бъде и от Марс. От всички събития, за които го питах — а те бяха повече от десетина, Джефри отговори само на две.