— Това, което е особено интересно в дадения случай — продължи Шоу, — е, че не виждаме обичайните аспекти на загуба на памет. Късата ви памет не е нарушена, господин Дюран. И като че ли сте запазили способността си да оформяте дълготрайни спомени.
— Тогава каква е вашата теория? — попита Дюран.
— Нямам теория — отвърна Шоу. — Всичко, с което разполагам, е един предмет.
И потупа една от снимките на светлинния панел.
— Този предмет.
Дюран загледа снимките на светещия панел и усети, че настроението му се приповдига. Психиатърът може би беше прав. Предметът сигурно можеше да обясни много неща. Не всичко, разбира се, не убийството на Еди Бонила например. Но… много други неща.
— И какво ще правим? — попита Дюран.
— Ами — поколеба се Шоу, — зависи от вас.
— Как така?
— Можем да бръкнем — отвърна психиатърът — и да го извадим. Да видим от какво е направено. Да го разгледаме.
— Опасно ли е? — каза Ейдриън.
Шоу отново започна да барабани по гладката повърхност, после забави ударите до бавно, монотонно почукване и заклати глава.
— Не особено. Това е зона, до която се достига сравнително лесно. Ще проникнем през предната носова преграда към кухината на сфеноидния синус.
— Носът ми.
Шоу спря да потропва.
— Правилно. Ще трябва да се приложат антибиотици с широк спектър, но иначе е фасулска работа.
— Но има опасност все пак, така ли? — предположи Ейдриън.
— Винаги има опасност — каза Шоу.
— Например? — попита Дюран.
— Увреждане на очния нерв.
— Може да ослепее ли?
— Много малко вероятно е. По-скоро става въпрос за изтичане.
— На какво? — попита Ейдриън.
— На МГТ. Мозъкът плува в басейн от церебралноспинална или мозъчно гръбначна течност. При хирургия от този вид… — Той повдигна рамене.
— Боже! — промърмори Дюран.
— Процентът на смъртност е под едно на сто.
Никой не се обади.
— Разбира се — продължи психиатърът, — на това място може да възникнат последствия, може да се получи и местна инфекция или подуване — сканирането показва някакво странно… надигане… около предмета. — Той взе една лупа и едно от големите цветни принтерни копия на мозъка на Дюран. Цветовете бяха наситени — вишнев, червен, яркосин — мозъкът на Дюран имаше психеделичен вид, като че ли беше рисунка, приготвена за ретро тениски.
— Тук. Може да видите съвсем ясно подутината. Погледнете.
Те го направиха един след друг. Дюран видя малка жълта точка, оградена от пурпурно сияние.
— И какво искате да направим? — попита Дюран.
— Едно изследване — да разберем дали можем да го извадим без значителни увреждания. Ако може, ще го направим, за да видим какво е.
— И кой ще направи операцията, вие ли? — попита Ейдриън.
— Не, ще намеря по-добри ръце. — Шоу измъкна от едно чекмедже дебела папка и я подаде на Дюран.
— Това са формуляри за постъпване и първоначални данни. Прочетете ги внимателно. Починете си добре тази вечер… и ми се обадете утре сутринта.
На една пряка от хотела откриха кубинско-китайска храна за вкъщи и купиха ориз, боб и стек бира „Цзин-цао“.
Докато Дюран разглеждаше формулярите, Ейдриън сервира на малката масичка в ъгъла.
— Може да ослепея — каза той — или да претърпя личностни промени. А това най ми харесва: „загуба на когнитивна функция“.
— Какво означава това? — попита тя и му подаде една бира.
— Означава, че мога да се превърна в идиот.
— Господи! — възкликна тя. — Не знам дали…
— Какво?
— Не мога да поема такава отговорност.
Храната беше ужасяваща.
— Китайско-кубинска — каза Ейдриън. — Никога няма да взема пак такава комбинация. Как ли я правят?
— В Карибите има много китайци — каза Дюран. — Бяха се настанили в Ямайка и Хаити и може би вече са проникнали и в Куба.
Тя спря, пръчиците й увиснаха.
— Откъде знаете?
— Какво искате да кажете с това „откъде“…
— Сериозно ви питам — каза тя. — Помислете. Били ли сте там? На Ямайка. И на Карибите.
— Мисля, че да — каза той, като помисли. — Май на Хаити.
— Помислете за това! Вижте какво може да си спомните.