— Защо не се приберете вкъщи? Кажете на Джеф да си почине, а и съм сигурен, че вече липсвате на „Слоу & Хюли“.
Привечер се върнаха в Бетани и спряха пред супермаркета.
— Иска ми се да сготвя нещо приказно — каза Ейдриън, докато поръчваха едно печено пиле на продавача — той ловко го измъкна от металния шиш и бързо го уви в алуминиево фолио. — Но истината е, че нещата, които ядем… ами… сигурно не сте много доволен.
— Какво? — попита Дюран. — Шпикован бут? Много обичам шпикован бут.
— Това изисква голямо умение. Аз съм по по-елементарните неща — каза Ейдриън. — Най-много кюфтета. Или опашка на риба тон. Пиле със сметана.
— Как се прави опашка на риба тон? — попита Дюран.
— Не питайте. Трябват ядки, гъбен сос и много оризови пелети.
Върнаха се във вилата и когато се нахраниха, Ейдриън се преоблече в джинси и пуловер и отидоха да се разходят по плажа. Тя обичаше мириса на море, тътена на прибоя и шума на камъчетата. Но въздухът беше мразовит. Можеше да види дъха си и това я накара да потрепери. Дюран сложи ръка около раменете й, за да я защити от вятъра. За момент Ейдриън замря — а после почти се сгуши в него, съвсем лекичко.
След малко го запита:
— Тревожите ли се за операцията?
Дюран сви рамене.
— Човек трябва да е луд, за да не се тревожи — добави тя.
— Ами нали точно това е въпросът — засмя се той.
Върнаха се премръзнали.
— Искам да го погледна пак — каза Ейдриън и седна пред компютъра на Ники. — Сигурна съм, че пропускам нещо. Справяте ли се добре с тези неща?
— Бих могъл да погледна — каза Дюран и се наведе над рамото й.
— Минах през всичко, което ми дойде наум: календар, списък с адреси, имейли, счетоводна програми. Виках всеки файл, който откриех и… нищо.
— Погледнахте ли във временните файлове на Интернет?
— Не.
— Идете на „старт“ — Дюран седна до нея, — после на „инсталиране“, след това „контролен панел“. — Тя местеше курсора, както й казваше. — Сега кликнете на иконата Интернет и… вижте къде се намират „Временни файлове на Интернет“… кликнете бутона „инсталиране“ и…
— Това ли?
Той кимна. Тя кликна и се появи прозорец с поредица адреси на Интернет, наредени в списък по „Име“, „Адрес“ и „Последен достъп“.
Прегледаха адресите, като слизаха надолу по страницата. Покрай обичайния асортимент от реклами и GIF-картинки имаше и много URL-адреси, макар че повечето бяха посещавани само по веднъж или два пъти:
„cookiejacko@jcrew.com
cookie: jacko@washingtonpost.com
http://www.travelocity.com
http://www.mothernature.com
http://www.theprogram.org
http://www.jcrew.com
http://www.victoriassecret.com
http://www.theprogram.org“
— Какво е това? — попита Дюран, като натисна с пръст един от тях, който се показваше постоянно: „cookie: jacko@theprogram.org“.
— Като че ли го е посещавала всеки ден — каза Ейдриън.
— И кой е Джак? — попита Дюран.
— Кучето й — обясни Ейдриън. — Мисля, че е нарекла компютъра си на името на кучето. — Тя продължи да преглежда адресите:
„cookie: jacko@theprogram.org
cookie: jacko@ceoexpress.com
http://www.theprogram.org
http://www.theprogram.org
http:// www.theprogram.org
http://www.mothernature.com
http://www.jcrew.com
http://www.theprogram.org“
— Това е посещавано всеки ден — каза Ейдриън. — Понякога два пъти дневно. — Тя погледна Дюран. — Ще опитаме ли?
Той кимна.
Тя затвори прозорчето на контролния панел, кликна на иконата AOL и изчака машината да мине по рутинния си път. Накрая долетя слаб шум, някакви звуци и бипкания — и започна зареждането на файла.
— Искате ли бира? — попита Дюран и стана.
— С удоволствие — отвърна тя и като мърдаше курсора в прозореца в горната част на екрана, написа „theprogram.org“, после натисна бутона „връщане“. След момент Дюран се върна с две бутилки, сложи ги на масата и седна. Кракът му нетърпеливо почукваше по пода.
— Мразя дългите зареждания — промърмори тя.
„Прехвърляне на документа: 1%, 5%, 33%“
И после:
„Непознат адрес
Описание: непознат Интернет адрес
www.theprogram.org в URL
http://www.theprogram.org/“
„Трафик Сървър версия 1.1.7“
Ейдриън изчисти екрана и опита отново — напечата адреса точно както беше във временния файл на Интернет. Натисна „търсене“. Сайтът отново започна да се зарежда. Тя отпиваше от бирата си и наблюдаваше малката синя черта, която пълнеше долната част на екрана: 24%, 25%, 32%. Накрая екранът трепна и се появи същото съобщение: