— Ами… би могло да бъде някакъв вид зашеметяване…
— Зашеметяване ли?
— Да. Причинено от това трепкане.
— Не разбирам за какво говорите.
— Имам предвид ритъма на трепкащата светлина — примигване, синхронизирано с електрическия ритъм на мозъка. Това може да причини хипнотично състояние.
— Но ние не сме в дискотека, докторе!
— Вярно, не сте. Но нали е използвал компютър.
— Да.
— Е… повечето монитори постоянно потрепват, защото „подновяват“ видеосигнала. Имаше ли някакъв звук на този уебсайт, или беше само…
— Имаше някакъв звук — каза тя. — Електронна музика или… може би беше само шум — както и да е, имаше нещо.
Шоу въздъхна тежко.
— Какво! — попита Ейдриън.
— Може би е проблем с монитора, но… би могъл да е и уебсайтът. Има класическа рецепта…
— Какво искате да кажете?
— Комбинирани ритмични пулсации на светлина и определени звукови честоти.
— И?
— Предизвиква хипнотично състояние. Транс. Шаманите са правили това хиляди години — биели са барабани около огъня. Макар че ми е противно да мисля, че има уебсайт, който…
— Но…
— Нека да поговоря с него — предложи Шоу.
Ейдриън пое дълбоко дъх, обърна се и повика Дюран с „най-естествения“ глас, който можеше да докара.
— Джеф, доктор Шоу иска да ви каже нещо.
Той не отговори и тя отиде във всекидневната. Дюран седеше отпуснат на дивана и зяпаше телевизора. Като я видя, натисна бутона за изключване на звука и вдигна очи. Лицето му бе безизразно, като че ли носеше собствената си маска.
— Викат ви на телефона — каза му тя.
Разговаряха дълго, може би около двайсетина минути, като почти през цялото време говореше само Шоу. Дюран седеше със затворени очи и само от време на време произнасяше „Хм-м-ммм“ или „Дааа“, с нисък и безличен глас. Накрая се прозя и каза:
— Ейдриън? Доктор Шоу иска да говори с вас. — Гласът му бе нормален, но малко сънен. — Наистина се изморих страшно — обясни той, докато й подаваше слушалката. — Отивам да се тръшна в леглото.
И с нова прозявка се обърна и тръгна към спалнята.
Ейдриън беше страшно учудена.
— Какво му направихте? — попита тя; гласът й беше забързан шепот.
— Хипнотизирах го — отвърна Шоу.
— По телефона?
— Да. Не е толкова трудно. Той вече беше в транс.
— И?…
— Направих му няколко постхипнотични внушения. Отиде ли да си легне?
— Да.
— Добре, утре сутринта ще е наред.
— Благодаря, докторе.
— Ако все още ви създава трудности — макар и да не мисля, че ще стане — просто излезте. Така е по-сигурно. Обадете ми се отнякъде и аз ще мина да го взема.
След като затвори, Ейдриън реши да погледне пластмасовия лист, за който двамата с Дюран бяха водили борба.
Измъкна го и забеляза, че е разчертан на малки правоъгълничета — поне двеста-триста. Ако се съдеше по размера, беше направен специално, за да пасне на екрана на лаптопа на Ники.
Опита и разбра, че е точно така. Пасваше идеално. Имаше малки дупчици във всеки ъгъл, които отговаряха на обозначения по рамката на монитора. Тя постави листа според маркировките и видя, че се получава точна координатна мрежа.
Включи компютъра, влезе в AOL и отиде в уебстраницата:
Непознат адрес…
Както и преди. Прозрачната мрежа не разкриваше нищо, подобните на паяжини линии пресичаха съобщението за грешка. Тя въздъхна. Дюран може би бе отишъл в друг уебсайт, докато тя беше в банята. После си спомни трика, който Дюран й беше показал, и с малко опитване откри папката „Временно запазени Интернет файлове“. Искаше да разбере кой сайт е посетил Дюран — онзи интерактивния, със съобщението „Здравей, Джефри“. Би трябвало да е вторият сайт по списъка, но не: и първият; и вторият бяха еднакви:
„http://theprogram.org
http://theprogram.org“
Това беше безсмислено. Но Ники също беше посещавала такъв сайт — с грешното съобщение. Тя се вгледа в буквите и се запита какво означават. Може би Дюран беше изтрил адреса. Но не, не беше така. Тя го беше видяла да изключва AOL и да затваря компютъра. После се бяха сдърпали. Така че…
Трябваше й помощ. И знаеше към кого да се обърне.
Карл Добкин беше известен с това, че спи четири часа на нощ. Тя реши, че може да го потърси по телефона и да се надява, че ще й помогне. Не беше много вероятно да е на работа, но с Карл човек никога не можеше да е сигурен. Тя провери в офиса. Не беше там. Знаеше, че живее близо до Потомак с Каролайн Стентън, една от партньорките във фирмата. Бети беше ходила веднъж на барбекю там и описваше къщата им като „О-гроом-на!“. Ейдриън взе телефонния номер от служба „Справки“.