После извади нещата, които щяха да й трябват за сутринта, и ги сложи до входната врата. Някак си, без да се замисля сериозно, стигна до решение за работата си: сутринта щеше да отиде във Вашингтон. Не за да работи (след това, което се бе случило в „Комфорт Ин“, нямаше начин да се мерне в офиса). Но щеше да тръгне достатъчно рано — в шест, за да хване Слоу вкъщи. Той никога не ходеше на работа преди 10:15, така че ако стигнеше в девет и половина, би могла да го хване вкъщи и да му обясни нещата. И да спаси работата си.
Това в крайна сметка беше нейният план и сигурно беше по-добър от това да стои в Бетани Бийч и да чака Дюран да откачи.
Прибра вещите си, изми мивката в кухнята, изчисти чекмеджетата и изхвърли отпадъците в една пластмасова торба, която изнесе навън до мястото, откъдето прибираха боклука. Телефонът иззвъня и тя изтича вътре, за да се обади.
— Скаут? — Беше Карл.
— Здрасти!
— Открих го. Сайтът със съобщението за грешка.
— Браво! Казвай бързо…
— Повярвай, не беше никак проста работа.
— Вярвам ти.
— По някакви причини имаше много изолатори…
— Кажи?
— Това е от Швейцария. От клиника „Прюдом“. В град Шпайц. Нещо от това познато ли ти е?
— Не. Макар че сестра ми… в Европа е получила травма на главата. И известно време е била в Швейцария. Но не съм сигурна къде.
— Е, тази клиника действа от 1952 година. Специализирана е за хранителни смущения. Да не би сестра ти да е страдала от анорексия?
— Не. Но известно време е била в кома. И когато се събудила… имала амнезия.
Карл изохка разочаровано.
— Тогава може би не е това, което търсим… Чакай, да не е имала и проблеми с наркотици? Защото тази клиника е и рехабилитационен център за наркомани — там го наричат „служба за подпомагане на пристрастени“.
— Ами… не мисля, че е била пристрастена, но всъщност… да.
— Е, тогава ще ти свърши работа.
Тя му благодари за помощта и затвори. Помисли си, че е по-добре да си легне, за да е бодра в шест сутринта.
Мина от стая в стая и заключи вратите, спря отоплението и изгаси лампите. После включи алармата и си легна. Сви се под завивките и се замисли за клиника „Прюдом“.
Може би фактът, че този уебсайт имаше „изолатори“, както се бе изразил Карл, беше, защото е свързан с медицинската тайна. Може би беше някакъв център след завършване на лечебния процес, където бивши пациенти биха могли да се обаждат за съвет или подкрепа? Тя въздъхна. Дори да беше така, Ники никога не й го бе споменавала. А каква беше тази странна история с Дюран? Беше ли свързана с клиниката? Уебсайтът беше интерактивен по някакъв начин и в неговия случай го бе довел до хипнотично състояние. И какви бяха тези картини, подскачащи и минаващи така необикновено бързо?
Нямаше смисъл. В нито едно от тези неща нямаше смисъл.
28.
Сутринта остави бележка на Дюран, че е станала рано и отива във Вашингтон, за да вземе пощата на Ники и да провери чековете й и данните от кредитните й карти. И че ще се върне към пет с две пържоли и торба дървени въглища за скарата. Спомни си, че той няма никакви пари, и му остави една двайсетачка, като му написа бележка да купи бутилка каберне.
Това, което не спомена, понеже знаеше, че Дюран няма да го одобри, беше, че първо ще се срещне с Къртис Слоу. Не че беше мислила много какво ще му съобщи. Но трябваше да направи нещо. Не можеше да изчезне просто така. Нито пък можеше да отиде до офиса — там със сигурност щеше да се случи това, което им се случи в „Комфорт Ин“. В никакъв случай не можеше да се появи на работното си място. Беше неделя и щеше да го хване вкъщи. Поне се надяваше.
Докато караше през равната селска местност, Ейдриън се замисли какво ще каже.
„Всъщност, Къртис, най-забележителното беше снощи, докато се грижех за възрастните и болните…“ Не. Слоу не даваше и пукната пара за възрастните и болните. Но обръщаше голямо внимание на онези, които правеха дарения за католическата църква, така че тя промени нещата: „Къртис, яви ми се Светата дева и…“ Не. И това нямаше да мине.
От тези шеги настроението й се поповдигна, но истината беше, че колкото повече се приближаваше към срещата, толкова повече й ставаше ясно, че каквото и да каже, няма да е подходящо. „Трябва ми адвокат — помисли си тя. — И не обикновен адвокат, а съдебен. Истински адвокат.“ Но тя нямаше адвокат. Което я поставяше в неизгодното положение да съобщи истинското състояние на нещата.