В крайна сметка грешката не беше нейна. Напротив, тя бе рискувала живота си, за да отиде на работа миналата седмица, и за малко не я убиха. И това нямаше да е така, ако беше отделяла повече време на сестра си. А тя беше работила по шейсет часа седмично близо година, без почивен ден или болнични, и в уикендите, и по празниците. Да приемем, че беше провалила свидетелстването, но все пак то можеше да се проведе на друга дата. Наистина стана лошо, че бе накарала хората да загубят времето си — за което съжаляваше — но не бе имала друг изход.
С тези мисли не забеляза как стана седем, после осем и девет. Накрая се вля в градското движение — по това време вече беше решила какво да разкаже.
Къщата на Къртис Слоу беше в Спринг Вали и струваше поне един милион — райска гориста местност в сърцето на града, на границата с Рок Крийк Парк. Ейдриън беше идвала тук само веднъж — по спешност, защото трябваше да занесе чантата на Слоу от службата. Не помнеше номера, но в този район — един от най-скъпите райони във Вашингтон — нямаше много къщи — а и домът на Слоу не беше къща, която може да забравиш.
Според Иржи Ковач от лосанджелиския офис на фирмата, който идваше веднъж месечно на заседания във Вашингтон, къщата беше пълно копие на вилата на маршал Тито на езерото Блед. Висока три етажа, с гипсова мазилка и френски прозорци, тя се издигаше на лек склон, зад дървен стобор, с кръгова алея с малък фонтан в центъра. Ейдриън спря зад „Биймър“-а на Слоу — колата бе произведена само в седемстотин бройки. После слезе и мина по алеята до главния вход. Чувстваше се като дете в замък от царството на приказките.
„По дяволите — помисли си тя и почука на тежката дървена врата. — Май сглупих.“
— Ейдриън!
Слоу се показа на прага — в кафяви, раирани панталони и маслиненозелен пуловер. Очевидно беше изненадан.
— Влизай!
Той я заведе във всекидневната, където върху голям китайски килим бяха сложени две тежки кресла, покани я да седне и каза:
— Почакай минута, ще кажа на Аморита да ни донесе кафе…
Тя чакаше нервно, като разглеждаше колекцията на Слоу от руски икони. След малко симпатична латиноамериканка дойде със сребърен сервиз за кафе и Ейдриън си наля. Слоу се появи, като закопчаваше огромния си ръчен часовник „Брайтлинг“.
— Какво става? — повтори той в отчаян опит да я предразположи и да се прави на колега.
— Ами, доста е сложно — каза тя, — но смятам, че трябва да изляза в отпуск.
— В отпуск… — Слоу седна срещу нея и се намръщи. — Това не може ли да го обсъдим в офиса?
— Там е работата, че не можем.
Лицето на Слоу се сви в скептична, озадачена гримаса.
— Какво?
— Не мога да отида там. Нека ви обясня…
И го направи. Разказа историята колкото се може по-сбито, като в трийсет секунди прехвърли детството си, след това се спря на болестта на сестра си в Европа. Слоу слушаше замислено, скрил очи зад рунтавите си вежди, отпиваше от кафето и кимаше съчувствено, докато Ейдриън му разказваше как бе намерила тялото на сестра си. Беше наистина впечатлен. Тя стигна до зловещата връзка на сестра си с Дюран, наемането на Бонила, убийство му, скептицизма на полицията… и всичко останало, включително инцидента в „Комфорт Ин“ и предстоящата операция на Дюран. Когато свърши, остави чашката си с кафе и каза:
— Така че разбирате: наистина трябва да стоя настрани от работното си място за известно време. Защото — знам колко мелодраматично звучи — някой се опитва да ме убие.
Слоу я погледна замислено, остави чашата си на масата, наведе се напред и каза:
— Значи… си се обвързала с онзи тип?
Челюстта на Ейдриън увисна.
— Нали това ми обясняваше? — попита Слоу.
— Не — възрази тя, — съвсем не е така. Става въпрос за…
— Нека ти обясня нещо — изръмжа адвокатът. — Не мисля, че в града има друга юридическа фирма, която да се грижи толкова за хората си като „Слоу & Хюли“. Ако някой скърби, няма да разочароваме никого: ще му окажем цялото необходимо съдействие. Но това… това минава границите на нормалното. Полицията? „Комфорт Ин“? Боже — какво ще е следващото? Паркинг за камиони ли?
Слоу поклати глава и стана.
— Но — почна Ейдриън — вие не разбирате…
— Мисля, че разбирам — каза Слоу. — Подробностите настрани, но очевидно попадаш в лоши истории. — Той насочи пръст към нея, като че ли да подчертае казаното. — Това не е добре за един адвокат. — Спря за момент, после каза: — Трябва да обмисля нещата. — И плесна с ръце, за да покаже, че разговорът е свършил.