Психиатърът замълча, после каза:
— Това са само различни възможности. Знаете ли — той спря за секунда, — утре ще опитаме нов подход.
След вечеря Дюран отиде в коридора и се обади на Ейдриън по телефона. После седна с екземпляр от списанието „Платна“, което му бе донесъл Шоу. Беше странно. Красотата на яхтите предизвикваше у него възторг, но очите му търсеха нещо в задния план — парче от сушата, от пейзажа или фигура на човек, управляващ яхтата — имаше усещането като че ли слънцето се крие зад облак. И едно дълбоко и тревожно чувство постепенно го обхващаше, и…
Той хвърли списанието на масата и включи телевизора.
Освежена от душа след дългото тичане из парка, Ейдриън се избърса и облече бельото си. После намъкна блуза и пуловер и си направи кафе в малкия кухненски бокс до вратата. Наля си и започна да преглежда пощата на сестра си.
Почти беше забравила за нея — беше я захвърлила на задната седалка на наетия додж. Сега беше време да я разгледа.
Първият плик беше от банката. Копия от банковите отчети на Ники и чекове, които се оказаха по-малко интересни, отколкото се бе надявала. Ники бе живяла с около 4500 долара месечно. Междувременно на всеки няколко месеца идваше нова вноска, също с банков превод: три хилядарки този септември например и осем хиляди през февруари. Отчетите не сочеха източника на парите, което накара Ейдриън да си отбележи върху хотелския лист за писма: „Трансфер — долари откъде?“.
Това все пак беше малка загадка, тъй като Ейдриън беше почти сигурна откъде идваха парите: от уговорката на сестра й със семейство Ридъл. Бонила беше споменал за банка на остров в Ламанша и искаше да й изпрати по факса подробности за банковите преводи до сметката на Ники в Щатите. Европейската сметка можеше да е само въпрос на удобство или нещо свързано с уговорката между Ники и семейство Ридъл. Във всеки случай това беше ключ към миналото на Ники. За нещастие Бонила така и не бе имал възможност да изпълни обещанието си. Ейдриън си отбеляза: „Да се проверят преводите“.
Чековете бяха сравнително ясни. Наем и разходи по апартамента за около две хилядарки. Хонорарите за Дюран също бяха тлъст разход. После идваха четирийсет и седем долара месечно за кабелна телевизия, няколко чека за ветеринарния доктор. Плащания по „Виза“ и чекове за „Харлоу“ (фризьорския салон на Ники).
Следващият плик беше от банка „Чеви Чеиз“, която беше издала картата „Виза“ на Ники. Ейдриън прегледа преводите с любопитство. Козметика: 19.37 долара. Интернет „Америка Онлайн“: 19.95 долара. Осигуровка: 61.53… Билет за железопътната компания „Амтрак“: 189.60 долара.
Фактурата от „Амтрак“ не сочеше за къде е пътувала, но следващите разходи разкриваха това: „Херц“ (Орландо): 653.69. „Ла Ризорт“ в Лонгбоут Кий 1,084.06, ресторант „Моу Стоун Краб“: 18.94. Тя провери датите:
Ресторант „Конч Хаус Ийт Плейс“ — 10.08. — 21.03 долара
Слънчеви очила „Сарасота“ — 10.09. — 226.05 долара
Всички преводи от Флорида, или които изглеждаха оттам, бяха в един и същ период — между 7 и 12 октомври. Около седмица преди Ники да умре.
Което звучеше логично. Затова Ники беше водила Джак в кучкарник. Спомни си, че Дюран й бе казал, че сестра й е пропуснала един сеанс седмица преди самоубийството си и че последния път, когато я видял, била с тен. И не само с тен — тя му беше казала, че е била на плаж. Не бе споменала името му или той не го бе запомнил.
Ето къде беше ходила: в Лонгбоут Кий. Къде ли беше това?
Лаптопът на Ники беше изгорял в къщата на Бетани Бийч. Ако имаше компютър, би могла да погледне — и не само Лонгбоут Кий, но и „Ла Ризорт“. В „Мейфлауър“ обаче не даваха под наем лаптопи — от рецепцията се извиниха и й казаха, че може да отиде до интернет залата „Кинко“. Била само на две преки.
Едно момче с вид на бодърстващ по нощите студент взе кредитната й карта и я включи в AOL. Тя пусна „Лонгбоут Кий“ в търсачката „Ликос“ и след секунди гледаше самолетни снимки на изолиран от външния свят двайсеткилометров курорт на брега на Флорида. Разгледа картата и откри, че островът е на час път южно от Тампа и е свързан със Сарасота с виадукт.
Което повдигаше въпроса: какво бе правила Ники там? Дали беше имала приятел? Може би. Но ако беше имала, щеше да го спомене. Тогава какво? Какво беше толкова важно, че да принуди Ники да заведе Джак в „кучешки пансион“ — Ейдриън знаеше, че сестра й смяташе, че това е по-скоро „кучешки затвор“ — и после да вземе влака чак до Флорида? И защо влак? Тя не се плашеше да лети със самолет.