— Ами… — Шоу се изкашля деликатно, — какво ще кажете за Ейдриън?
— Какво да кажа? — Дюран беше озадачен от въпроса му.
— Вие очевидно я харесвате. Мислех си за отношенията ви.
— Тя е тъжител, аз съм обвиняем.
— Тя твърди, че е оттеглила жалбата си.
— Предполагам.
— Тогава… бихте могли да прекарвате известно време с нея, нали?
— Не мисля. — Сега беше ред на Дюран да се усмихне.
Шоу го погледа разочаровано.
— Има някои неща… Може би Ейдриън не ги е обсъждала с вас… но вие двамата сте… в някаква своеобразен преход…
— Преход ли?
— Именно. Поне в обозримото бъдеще.
Шоу се замисли за момент, после се извини и тръгна към бюфета. Върна се с каничка чай, седна и каза:
— Защо да не опитаме с пентатола днес следобед? Или — не. Днес е Денят на благодарността. Жена ми ще ме убие. Ще го оставим за утре. Както и да е. Донесох ви някои касети с яхти…
— Какво?
— Аудиокасети. Звуци от морето. Много отпускащо. Водата се плиска срещу скали, скърцане на въжета, плющят платна, чуват се сирени за мъгла — истинска картина — с изключение на това, че ще сте в хипнотичен транс. Мисля, че ще е доста въздействащо.
Шоу се опитваше да го представи като шега, но Дюран се почувства малко неудобно. Скърцане на въжета. Плющене на платна.
— Откъде ги намерихте? — попита той.
— Кое?
— Звуците.
— От фирмата „Ню Ейдж Аудио“. На Шейсет и трета улица и „Лексингтън“. — Психиатърът отпи от чая си и се усмихна. — Хрумват ми интересни идеи, нали?
Беше странно, но именно якетата събудиха спомените му — макар те никога да не носеха якета, когато бяха в морето. Точно както бе обещал Шоу, Дюран потъна в звуците на океана, плисъка и шума на водата. Докато слушаше лентата със затворени очи, той летеше напред с приятелите си, нагласяше руля, отпускаше въжетата, като избираше оптималния ъгъл и насочваше яхтата да заобиколи маркиращия буй. Всички имаха якета, но никога не ги обличаха, когато бяха на борда.
— За какви якета говорите? — попита Шоу.
— Униформите на отбора… не тези, които се обличат на състезание, а другите, който се носят преди и след това. В студентския град.
Вече се бяха опитвали да видят кампуса през очите на Дюран, да го накарат да обясни как изглежда: студентите, сградите и професорите, имената на отделните сгради, особени забележителности и статуи. Но Дюран продължаваше да блокира, като принуждаваше Шоу да се съсредоточава върху на пръв поглед незначителни неща. Надписи върху моливи и тетрадки, телефонен и пощенски код, спортни облекла…
И якета.
— Какви на цвят бяха?
— Черно и бяло.
— Черно и бяло. Това е необикновено. Сигурен ли сте? Не смятате ли, че помните някаква фотография? Може да са били тъмносини, а не черни?
— Не, бяха черни. С бели букви.
— Разкажете ми за тях.
Но Дюран се чувстваше все по и по-неудобно. Искаше да смени позата си, но не можеше. Да съобщи, че подсъзнателното нежелание да си припомня миналото го кара да трепери в истинския смисъл на думата. По този начин се събуждаха страховете му. А той наистина се бе смръзнал — едновременно схванат от студ и неподвижен, като че ли скован в леден блок, жизнените му процеси се забавяха. Страхуваше се да помръдне, страхуваше се да не счупи нещо. Но защо? Логическият сектор на мозъка му все още измерваше проекциите и не възприемаше неудобството. Как би могъл да се плаши от неща, свързани с якетата? Как якетата можеха да го застрашават?
— По-полека — каза Шоу. — Опишете ми ги по-добре. Дали се закопчаваха, или се затваряха с цип? От каква материя бяха направени?
— Не мога да мисля. Няма място за мислене. — Усещанията му се бяха стеснили до две неща: натиск и студ. Изпитваше паническото чувство, че главата му е притисната отвсякъде с ледени плочи и мозъкът му замръзва.
— Можете да мислите. Закопчават ли се, или се затварят с цип?
Нищо.
— Нека окачим якето в стаята ви — предложи Шоу.
Това беше по-лесно. Якето беше на закачалката, а не върху него.
— С цип — отвърна той.
— Чудесно! Има ли нещо от предната страна на якето? До ципа?
— Избродиран надпис.
— С какъв цвят?
— Бял.
— Какво е това — бродираното? Букви? Дума? — Той се поколеба. — Вашето име?
— Една мечка — каза Дюран по-скоро на себе си, отколкото на доктора.