— В кое?
— В дейността в чужбина.
— Къде беше районът на изследването ви? — попита Шоу. — Какво изследвахте?
— Заглавието на разработката беше „Анимистичните лечения и Третия свят“. — Макбрайд се усмихна малко притеснено.
— Интересно! — Шоу повдигна вежди.
— Идеята беше да се изследват психологическите и терапевтичните елементи в местните религии. Което означаваше да се изучи всичко от индианските парни бани до предизвикването на хипнотични състояния, изпадането в транс и различните начини, по които затворените култури използват халюциногенните гъби.
— И вие?
— Започнах и… — Гласът на Макбрайд затихна.
— Какво?
Внезапно той почувства как го присвива под лъжичката.
— Съжалявам — рече той, — разсеях се.
— И какво точно правехте? — Челото на Шоу се смръщи.
— Бях в Южна Америка, прекарах доста време и на Карибите. Написах доста материали. Лекуване с вяра, със сантериа — свръхмаратон като форма за самобичуване и медитация. Две от статиите, които подготвих, бяха публикувани в „Таймс“.
— На каква тема бяха?
— Едната беше за духовните аспекти на видеоигрите — просто изследване, знаете как е. Другата беше за груповите запои, като начин за преодоляване на временни емоционални разстройства.
— И как точно се развиха нещата?
— Отидох в Юкон през февруари — засмя се Макбрайд — и се запих с местните индианци.
— И какво стана после?
— Вече не ми пукаше за промените на временните емоционални разстройства.
Шоу се засмя.
— Споменахте и Карибите.
— Така е. Известно време бях на Хаити. Изследвах ритъма на временните ключове в постхипнотичните внушения.
— Звучи фантастично.
— И наистина беше така. — Той забарабани по масата с пръсти. Тупата-туп-туп! Пет потупвания. — По този начин там правят хипнозата.
— Наистина ли? Да, всъщност няма нищо учудващо. Звуковата памет има склонност към последователност, така че ако започнете серия от звуци, мозъкът е склонен да я следва. И къде другаде сте ходили?
— Трябваше да отида и до Ямайка.
Шоу изчака Макбрайд да продължи. Но той млъкна и психиатърът го подкани.
— И после?
Внезапно гърлото на Макбрайд се стегна. Той си спомни полета от Порт о Пренс до Сан Франциско, когато се връщаше с магнетофонните записи, фотографиите и бележките си. Беше скъпо да се връща, но в неговия апартамент беше по-удобно да се работи, а освен това — което също беше много важно — можеше да прекара известно време с Джуди и Джош. Можеха да бъдат семейство — поне за няколко дни в месеца.
Новината за бременността на Джуди съвпадна с известието, че е спечелил стипендията, и двамата се съгласиха, че той не бива да изпуска тази възможност — че трябва да се възползват от предоставения шанс. Щеше да се върне колкото се може по-бързо и след това нещата щяха да са наред.
И точно така стана. Преди да се роди Джош, Джуди прекарваше с него седмица тук, няколко дни — там, когато можеше да се измъкне от служебните си задължения на графичен дизайнер. Но това свърши, когато се роди Джош, защото… Ами, от една страна, вече не можеха да си го позволяват, защото местата, които посещаваше, не бяха за малко бебе.
— Лу? — Доктор Шоу се наведе загрижено напред.
Макбрайд можеше да чуе хеликоптера, както и сирената — тя изпълваше пространството с протяжния си вой. Слънцето проникваше през оцветените стъкла и огряваше окървавения килим.
Не бяха за бебе.
— Лу?
Имаше усещането, че от пода се надигат светлини и сенки и проникват в мозъка му. И после воят на сирената се превърна в неутешим плач на дете.
На бебе.
Чуваше гласа на Шоу, но много слабо, като че ли много отдалеч, като че ли се промъкваше през дебели пластове памук.
— Джеф? Какво ти става?
Той не отговори. Беше в стаята с жълтеникавите стени. Родилното. Кланицата. Държеше бухалката — Джуди я слагаше в поставката за чадъри зад вратата. Можеше да усети чупещата се кост, потъването на тежкото дърво в меката, подобна на пъпеш плът; удари първо сина си, после и жена си. Кръв навсякъде, въздухът беше като розова мъгла. И той удряше и удряше…
31.
Откриването на Калвин Крейн беше толкова лесно, колкото хващането на такси до Нюйоркската обществена библиотека. Ейдриън мина покрай внушителните лъвове, които пазеха входа, изкачи забързано стълбите до читалнята на третия етаж и откри често прелистваните страници на справочника „Кой кой е“ на един рафт. Занесе го на една махагонова маса, седна до възрастен мъж с венец от разрошени коси и потърси справката за Крейн.