„Крейн, Калвин Флечър
Филантроп, основател на фондация и неин ръководител. Р. 23 юли 1917, Пачоуг, завършил Йейл, Н. И., 1938, право в Харвард 1941, Юрист (Ню Йорк) 1942, 1945. Управление по стратегическите въпроси (УСВ), Лондон, Базел, 1942–45. Централна разузнавателна група (ЦРГ — Вашингтон, О. К.) 1946–7. Дипломатическа работа към Държавния департамент (Цюрих), 1947–9. Секретар-ковчежник на Института за глобални изследвания (ИГИ), 1949–63 (Цюрих). Президент и финансов директор на ИГИ, 1964–89, Почетен президент на ИГИ, 1989. «Почетен легион», 1989. Член на Съвета за международни отношения, дружество «Билдербургер». Клубове: «Йейл», «Сенчъри», «Атенеум». Местожителство: Лонгбоут Кий, Флорида.“
Ейдриън се облегна на стола си и забарабани с пръсти по отворената страница. Възрастният мъж отдясно я погледна накриво, после пак се наведе над книгата, която четеше: „Тайните на Великите пирамиди“.
Справката в „Кой кой е“ изискваше известен анализ. Харвард и Йейл предполагаха пари. После работа в правна фирма, прекъсната от войната. После шпионска централа. После отново в света на юристите. После отново агентурна дейност, а след това — държавна работа — в Швейцария, където, както бе забелязала, той беше пребивавал и преди. След това работа във фондацията. Четиридесет години. Престижни клубове и отличия, увенчани с пенсионерско оттегляне във Флорида.
Предварително прекъснато от лудата й сестра.
Трябваше да има още нещо. Тя стана, отиде до бюро справки и помоли да я упътят към читалните за периодика. С помощта на една библиотекарка подбра микрофишовете на „Ню Йорк Таймс“, „Маями Дейли Нюз“ и „Сарасота Стар-трибюн“. Всеки от тях отразяваше периода на октомври, когато беше убит Крейн.
Седна пред един от екраните и зачете материал след материал, докато не разбра нещо повече за мъжа — ако не за връзките на сестра й с него.
Особено интересни бяха справките за агентурната му дейност в ЦРГ. От това, което прочете, разбра, че организацията е създадена под влиянието на британското разузнаване като пряк резултат от Втората световна война. Служителите се набираха от горните слоеве на страната, като се изтегляха колкото се може повече специалисти, от най-добрите университети и най-престижните фирми на Уолстрийт. Според „Таймс“ ЦРГ беше едновременно главният предшественик на ЦРУ и превъзходна трансатлантическа мрежа за шпионажа.
За да се изтъкне този момент, в „Стар-трибюн“ беше публикувана почти цяла страница със снимки, наредени като „визуален помен“ — показваха Крейн на различна възраст. Като млад той беше красив почти като кинозвезда, с дръзки вежди, силна брадичка и черен перчем. Сниман беше как се ръкува с Франклин Рузвелт; как стои до Алън Дълес; как се чука с шампанско с Дьо Гол; как придружава Одри Хепбърн през парадния вход на хотел „Еспланад“ в Загреб. Четиридесет години в Швейцария. Юрист, шпионин, шеф на фондация. „Как се преминава през такива длъжности?“ — зачуди се Ейдриън. И после Флорида. Където поддържаше с финансови дарения различни начинания, включително симфоничния оркестър в Сарасота и „Родна земя“ — екологична група, посветила дейността си на предпазване на местната флора от пернати нашественици. Преди да се озове неподвижен в инвалидната количка тези дела, както и играта на голф, бяха основните моменти в живота му.
Всичко това беше много интересно, но въобще не й подсказваше защо сестра й бе взела влака до Флорида и го бе застреляла. Хрумна й, че може би Ники си е представяла, че Крейн е един от мъжете, който я е „малтретирал“, но това беше малко вероятно. Ако се вярваше на „Кой кое е“, Крейн беше живял в Швейцария през цялото време, докато Ники беше расла.
Когато се върна в хотела, Ейдриън забеляза, че червената лампичка на телефона мига, и прослуша съобщението: „Позвънете по всяко време — Рей Шоу“.
Потърси го в дома му.
— Направихме пробив — каза психиатърът.
— Фантастично! Кой всъщност е той?
— Ами… един много объркан човек.
— Докторе…
— Казва се Лу Макбрайд — Луис. Това е добрата новина. Лошата е, че е убил съпругата и сина си с бейзболна бухалка.
— Какво!?