— Кой е Еди? — попита Шоу.
— Не ви трябва да знаете — каза му Ейдриън. Внезапно й хрумна нещо. — Момент — каза тя и се обърна към психиатъра. — Нали хипнозата е добронамерена? И не е възможно да караш хипнотизирани хора да причиняват зло. Чувала съм, че не е възможно да накараш някого да удари друг — или да посегне на живота си.
— Това е мит — каза Шоу. — Рекламен трик за хипнотизаторската индустрия. — Той посочи Макбрайд. — Луис може да ви разкаже. Това е в неговата област.
— В смисъл?
— Ами например, ако пациентът вярва, че е на война и че тази война е справедлива, има възможност да убие някой, за когото хипнотизаторът му е внушил, че е враг. Или ако е убеден, че някой иска да го убие и че действа при самозащита.
— Разбрах — каза Ейдриън. — Но всичко това е на теория.
— Не е точно така — отвърна Шоу, обърна се към Макбрайд и попита: — Какъв беше случаят? Някъде в Дания ли?
— Пале Хардруп — отвърна Макбрайд. — Банков обир през петдесетте, убит е един пазач. — Ейдриън забеляза, че Макбрайд се оживи — дискусията беше надвила безразличието му.
— Правилно! — каза Шоу с поощряваща усмивка. — Имате превъзходна памет.
И двамата се засмяха. Ейдриън ги изгледа.
— Хардуп, така ли? И е ограбил банка? Да не е някаква шегичка на психотерапевти?
— Хардруп — поправи я с усмивка Макбрайд. — Арестуван е след банковия обир. Застрелял пазача. Това, което озадачило полицията, е, че той всъщност не се е нуждаел от пари и не е бил агресивен тип. Всъщност е бил съвсем обикновен човек. Добър гражданин. И възниква въпросът защо го е направил? — Макбрайд погледна Шоу, който му кимна да продължи. — Това е било нещо съвсем нехарактерно. И открили, че е хипнотизиран от своя лекуващ лекар — той му наредил да ограби банката и да застреля пазача.
— И съдията хванал ли се е на това? — попита Ейдриън. Гласът й беше пълен с неверието на печен юрист.
— Да. Защото лекарят си е признал. Заявил, че е организирал престъплението, за да изпробва властта си.
— Хм — каза Ейдриън. Не знаеше дали да му вярва.
— Това е прочут случай — каза Шоу. — Цитираха го на процеса на Чарли Менсън.
— Защо?
— Защото лекуващият лекар не е бил на мястото, където е извършено престъплението, а нападателят очевидно е бил под негово влияние и контрол.
— И как го е извършил? — попита Ейдриън. — Искам да кажа, лекарят.
— Спомняте ли си, Лу? — попита Шоу.
— Той създава „персона“ — каза Макбрайд. — Свръхестествена фигура, която нарича „X“. Персоната е нещо като Господ. И този „X“ нарежда на Хардруп да извърши деянието.
— И той го прави, така ли? — попита Ейдриън. — Застрелва човека?
— Разбира се — отвърна Шоу. — Той е бил дълбоко вярващ.
— И това според вас е „контекстът“, така ли?
— Точно така. Доколкото се е отнасяло до Хардруп, той се е смятал за инструмент на Божията воля.
— А мислите ли, че по такъв начин може да се подтикне човек към самоубийство?
— Защо не? — отвърна Шоу. — Много хора се самоубиват. При подходящите обстоятелства — в подходящ контекст — това може да изглежда почтено, дори разумно деяние. — Той погледна часовника си и се обърна към Макбрайд.
— Готов ли сте?
Макбрайд го погледна неуверено.
— Наистина не разполагаме с много време.
— Ами… да — каза Макбрайд и погледна Ейдриън.
— Ако нямате нищо против — усмихна се Шоу на Ейдриън, — почакайте ни в кафето… Ще се поупражнявам в екзорсизъм.
Тя седеше в кафето и за десети път преглеждаше „Таймс“. Накрая Шоу дойде — почти час след като ги бе оставила.
— Къде е Лу? — попита тя.
— Ще дойде след малко. — Той седна срещу нея. — Оформих изписването, но има… има разни бумаги. Това е за вас. — Той бутна една папка към нея.
— Какво е това?
— Медицинското му досие. Ако не е у мен, никой не може да ми го вземе, нали разбирате?
— Не съм много сигурна, че трябва да го изпишете. Искам да кажа, откъде знаете, че е наред? Ами ако…
— Вижте — каза й психиатърът, — трябва да се споразумеем. Мисля, че вече ще е добре. Наистина. — Опита се да се усмихне. — Няма причина да го държим тук. И колкото и да е невероятно, моето участие свършва дотук. — Той отклони поглед. — Виждате ли, изкарват ми душата по „частни пътища“… — Той сви рамене. — Сигурен съм, че разбирате: не съм независим човек. Съвсем не. — Отново се опита да се усмихне. Не се получи.