33.
Тя търсеше името на човека в Западна Вирджиния. Името, което Шоу бе написал на пощенската картичка и го бе пъхнал в медицинския картон на Макбрайд. Оттам изпадна една снимка. Макбрайд беше в кухнята и отваряше една консерва супа. Тя се наведе да вдигне снимката — и спря.
Беше полароидна снимка три на пет сантиметра… на какво? Тя я вдигна, сложи я на бюрото и я погледна. Нещо като… Смътно познато… но къде го беше виждала? Къде? След малко се сети. В апартамента си. Това малко прозрачно нещо бе в праха на Ники. Тогава си помисли, че е останало от кремирането. Как бе попаднало у доктор Шоу и кога го бе снимал?
Обърна снимката и намери бележка, надраскана под датата:
„Предмет X — 6.4 мм на 6 мм
Изваден от мозъка на Дж. Дюран
Шоу / д-р. Н. Алелин“
Сърцето й се сви. Това не беше предметът, който бе намерила в апартамента си. Но беше същият като него — прозрачно стъклено цилиндърче, пълно със сребърни и златни жички — приличаше на оризово зърно. Същото като онова.
Имплант. Изкуствена присадка.
Което означаваше, че същото, което бяха направили на Лу Макбрайд, бяха направили и на сестра й. Сковаността в гърдите й отстъпи на дива ярост и отчаяние.
— О, боже! — изплака тя.
Макбрайд вдигна поглед от супата, която разбъркваше, и попита:
— Какво има?
Тя само поклати глава. Плачеше.
Той дойде при нея, видя снимката и каза:
— Спокойно. Всичко свърши. Извадиха го.
— То бе на пода на апартамента ми!
— Какво?!
— Същото като това беше в пепелта на Ники!
Той гледаше неразбиращо.
— Беше в урната — обясни тя. — Много гадно, нали?
— Кое?
— Всички глупости за семейство Ридъл. И за „свръхдозата“! И за споразумението, което били сключили с нея. Затова издирването на Еди не стигна доникъде. Защото нищо подобно не се е случвало. Всичко е било лъжа — точно както са направили и с тебе.
Внезапно й се прииска да убие някого. По-точно онзи тип, който бе превърнал сестра й в робота, който бе срещнала в магазина, сестра й, която беше умряла във ваната си.
— Ще го изкормя това копеле! — закле се тя.
Макбрайд кимна, сви рамене, върна се в кухнята и подметна:
— Вземи си номер, ще чакаш на опашка…
Доктор Шоу бе казал, че Сидни Шапиро сигурно фигурира в телефонния указател на област Джеферсън. Седнала по турски на леглото, с бутилка бира в ръка, Ейдриън си каляваше нервите, като се опитваше да се свърже с него. Даваше или заето, или свободно, но никой не вдигаше.
— Може би трябва ти да опиташ да му звъннеш — провикна се тя.
— Какво… По дяволите! — Макбрайд се беше изгорил на дръжката на евтината алуминиева тенджера. Смъкна ръкава си, вдигна я, излезе от малкия кухненски бокс и изля супата в двете бели купи на масата. На масата имаше и две квадратни пластмасови кутии с готова салата и франзела. И една роза в бутилка от кока-кола — беше й я донесъл заедно с покупките.
— Мисля, че трябва да идем направо у тях — каза той и посочи масата. — Вечерята е готова.
Тя скочи от леглото и зашляпа с боси крака.
— Направо у тях ли? Защо да не звъннем предварително?
— Е, така би било по-възпитано, но… какво ще му кажеш? Че искаме да говорим за мозъчния контрол? Не мисля, че ще ни приеме. По-добре да отидем направо там.
— Май си прав.
— Наздраве. — Той вдигна бирата си. — Благодаря за… — Погледна встрани и се усмихна хитро: — Не знам… Просто благодаря.
Бутилките издрънчаха.
— Няма защо — каза тя и се изчерви, защото прозвуча съвсем глупаво.
Какво искаше да каже с това „няма защо“? Усмихна му се. Нещо в него се бе променило — ленивата му, хитра усмивка я смущаваше. По-рано я привличаше по един неясен, объркващ начин, но сега почти не можеше да го погледне, без да усети… тръпката. Това беше последното, което би искала. Едно ненужно усложнение, което можеше да й докара само неприятности. „Някой се опитва да ме убие — помисли си тя. — Нямам работа. Парите ми свършват. А ние с него бихме могли да… какво? Да ходим заедно? Добър план, Скаут.“
Тя гребна лъжица супа. Беше толкова гореща, че за малко не я изплю. Но не го направи, а грабна бирата си и „угаси пожара“.
— Какво ти стана? — попита той.
— Изгорих си езика. — И пак надигна бирата.
— Знам едно народно лечение — каза той, наведе се към нея и за момент тя помисли, че ще я целуне, и отново изпита остро желание. Но той отиде в кухничката и донесе чаша мляко.