Нико упорито клати глава и Дюран вижда как твърдоглавието й постепенно се превръща в смесица от страх и печал.
— Да се върнем към това — предлага Дюран. — Към сватбата. Разкажи ми за нея.
Тя го прави. Под ръководството на Дюран си възстановява спомена за смъртта на по-голямата си сестра в един порнографски филм, в който се бяха снимали и двете — по-малката сестра играела поддържаща роля. Това беше територия, която Нико и Дюран посещаваха често. За Нико това беше основен проблем и беше жизненоважно да се изправи срещу него.
— Цялата съм облечена в бяло — казва тя почти шепнешком. — Като булка с дълъг шлейф и с букет цветя.
— Какви цветя?
— Червени рози и бели клонки — отвръща тя без колебание. — И папратови клончета. Розана е младоженецът — което е глупаво, защото е момиче.
— Как е облечена? — пита Дюран.
— В черен смокинг с червена папийонка. Много е красива! Ейдриън носи пръстените.
— А как е облечена Ейдриън?
— Не е облечена. Носи само венец от цветя.
— И вървите по прохода между пейките като в църква, така ли?
— Вървим…
— Има ли свещи?
— Да. Свещи и молитви. И после свещеникът застава пред нас и пита: „Ще вземеш ли този мъж…“.
Гласът й спада и тя като че ли не може повече да се съсредоточи.
— Свещеникът: „Ще вземеш ли този мъж…“ — и после какво? — Дюран се опитва да я върне към спомена. — Доколкото си спомням, питат теб…
— Да — каза Нико.
— И? Какво направи?
— Коленичих.
— И?
— Отворих си устата.
Неудобството на Нико ставаше все по-осезаемо и Дюран се тревожеше, че може да прерасне в истерия, както вече се бе случвало. Затова смени тактиката.
— Разкажи ми за Розана — каза той. — Коя е тя?
— Младоженецът.
Дюран отмахна отговора, като че ли бе досадна мушица.
— Във филма е била младоженец. Но… коя беше тя всъщност?
— Имате предвид извън филма ли?
— Да.
— Тя ми беше сестра. По-голямата ми сестра, Ейдриън е малката ми сестра.
— Разбирам…
— Защото когато бях десетгодишна, Ейдриън беше само на пет. Бях много по-голяма!
— Значи си имала две сестри.
— Не — поклати глава Нико. — Само Ейдриън. Нямах повече Розана.
— Защо?
— Тя умря.
— О… съжалявам — каза Дюран и замълча за момент. После попита: — И как?
— Какво как?
— Как умря?
— Във филма — прошепна Нико.
— Аа, вярно — каза Дюран. — Тя е умряла във филма! Но това е било само филм.
— Не. Беше наистина!
— Кое?
— Филмът.
— Какво искаш да кажеш?
— Това беше истина! Те дръпнаха косата й и…
— Кои?
— Един мъж.
— Какъв мъж?
— Мъжът с червената качулка. Носеше роба и имаше качулка.
— Роба ли?
— Всички носеха роби, освен мен. И Розана, и Ейдриън, и Дек.
— Как беше облечен Дек?
Нико се намръщи в очевидно детско усилие да се съсредоточи. Накрая каза:
— С тиранти.
— Какво?
— Трябваше да е свещеник — истински важен свещеник! Но не беше облечен като свещеник.
— А на какво приличаше?
— Не знам — каза Нико. — Носеше само тиранти. Кожени тиранти. И паяжини.
— Добре — каза й Дюран. — Но ти каза… че дръпнали главата на Розана назад.
— Да — кимна Нико.
— И… когато това стана — къде беше тя?
— На пода.
— И какво правеше?
— Тя беше така — опряна на ръце и на колене.
— Защо?
— Защото имаше секс!
— Тя правеше секс?
Кимване.
— С кого?
— С някакъв мъж.
— Но не беше ли много малка?
— Беше на дванайсет — повдигна рамене Нико.
— Разбирам. Тя правеше секс и после — какво?
— Казах ви. Мъжът с червената качулка дръпна косата й назад…
— И?
— И я закла.
— Как я закла?
Тя докосна гърлото си с пръст.
— Преряза й гушата…
— И после?
Нико изхлипа и обърна лице към възглавниците.
— Не гледай встрани, Нико. Трябва да видиш това. Просто ми кажи какво се случи.
— Очите на Розана се отвориха ей толкова широко — беше уплашена! Защото кръвта й се пенеше и тя не можеше да каже нищо — само хъркаше…
— И ти гледаше?
— Да. Изпод Дек.