Шапиро живееше в Бейкъртън — само на десетина километра. Отидоха с колата, като смятаха да разпитат — надяваха се, че няма да е трудно да се открие някой в селище с шейсет и трима обитатели.
И наистина се оказа съвсем лесно.
Бейкъртън се оказа селище с двайсетина-трийсет къщи, пръснати на четиристотин декара горист склон. Освен къщите и няколкото големи каравани имаше църква и провинциален магазин с бензинова помпа отпред.
Мъж с рошава брада, мустаци и корона червеникава коса стоеше при касата. Навсякъде около него имаше натрупани кутии със сухи сладкиши и с ловджийски патрони, буркани със свинска пача и твърдо сварени яйца.
— Питайте тях — каза продавачът и посочи трима мъже, които пиеха кафе от пластмасови чаши. Освен кафето ги свързваха и многото бръчки, дългите коси и вкуса им към защитните облекла.
Макбрайд заключи, че сигурно обсъждат футболното първенство или лова на елени.
— Знаете ли къде мога да намеря господин Шапиро?
— Джеймс Бонд ли?
— Да. — Макбрайд се засмя.
— Живее нагоре по Куори Роуд — каза един дребен човек с дълбокомислен вид, зелен комбинезон и бейзболна шапка, на която бе изписано името на фирмата за храни „Рамбо“.
— Къде е това?
— Тръгваш право нагоре и ще видиш една тясна отбивка. Това е Куори Роуд. Караш два километра и гледаш наляво за червена пощенска кутия.
— Благодаря.
— Може да го завариш как се моли — каза дребничкият. — Тогава ще трябва да го изчакаш.
— Не се моли — намеси се друг. — Медитира. Това е различно. Но Карсън е прав. Ако отидете, когато медитира, въобще няма да ви погледне. Изглежда невъзпитано, но Сид си е такъв.
— Той… религиозен ли е? — попита Ейдриън и се намръщи. Не изглеждаше много вероятно.
— Будист е — каза дребосъкът. — Еврейски будист. Казва, че имал много тежък кармичен товар.
Куори Роуд беше посипана с чакъл просека, разкаляна от неотдавнашния дъжд, която се провираше през гъста гора; стволовете на дърветата бяха черни от влагата. Минаха през един дол и яркото зимно слънце проблесна сред голите клони. Макбрайд зави и след миг спря до един очукан бял пикап. На полянката имаше дървена къща. На стотина метра се виждаше постройка, подобна на парник. Надясно, в едно оградено пасбище, имаше десетина лами, които затичаха към Ейдриън и Макбрайд, когато те тръгнаха към къщата. А зад тях, на средата на пасището, видяха Сидни Шапиро — правеше бавни, плавни движения, в които Макбрайд разпозна упражненията Тай-чи.
Въпреки студа Шапиро беше гол до кръста, облечен само с долнище на анцуг, и бос. Движеше се съсредоточено и гъвкаво. Ейдриън погледна Макбрайд и вдигна вежди. След минута ламите загубиха интерес към тях и започнаха отново да пасат, други се приближиха до Шапиро, който като че ли не ги забелязваше. Беше слаб, но жилест, с гъста черна коса. Изглеждаше пъргав и здрав за седемдесетте си години — протягаше крак изключително бавно, докато не го изпънеше успоредно на земята, после грациозно го прегъваше и го завърташе в мъчително бавна спирала. Все едно наблюдаваха балетист на забавен каданс. Макбрайд беше хипнотизиран от гъвкавите движения на Шапиро. За момент слънцето се показа иззад облаците и освети пасбището и Макбрайд се изненада, че докато тялото на мъжа се съпротивлява на възрастта, лицето — не. Беше костеливо и приличаше на череп под тънката, изпъната кожа.
Шапиро свърши упражнението с отметната назад глава, с разкрачени крака и разперени, устремени към небето ръце. Остана в това положение трийсетина секунди, после бавно свали ръцете си и закрачи към тях, като внимателно избираше пътя и се спираше да почеше гърбовете на ламите. Излезе през металната порта, затвори я внимателно и чак тогава ги погледна.
— Здравейте.
— Доктор Шапиро?
— Да.
— Казвам се Лу Макбрайд. Това е Ейдриън Коуп.
— С какво мога да ви помогна? — попита Шапиро, като местеше поглед от Макбрайд към Ейдриън и обратно. Изглеждаше много стегнат за човек с „тежко кармично бреме“.
— Ами… искаме да поговорим с вас.
— Така ли?
— Да. Мислех си, че бихме могли да обсъдим…
— Вашата работа — намеси се Ейдриън.
— Моята работа ли? — Шапиро се обърна към нея. Очите му бяха черни и блестящи като антрацит. — Аз съм пенсионер.