— Запечатано пространство? — зачуди се Ейдриън.
— Използвахме чекмеджета в моргите — каза Шапиро.
Макбрайд зяпна, после попита:
— Когато казвате „крайни експерименти“…
— Не, те не умираха — увери ги Шапиро. — Но не се очакваше да се възстановят. И повечето наистина не се възстановяваха.
— Тоест говорим за…
— Шестстотин микрограма ЛСД дневно — каза Шапиро. — За шейсет или сто и осем дни. В пълен мрак.
Ейдриън и Макбрайд останаха смълчани известно време. Накрая Ейдриън прошепна:
— Как сте могли да вършите това?
Шапиро я погледна и се направи, че не разбира смисъла на въпроса.
— Доколкото си спомням, катетризирахме субекта, хранехме го венозно и му правехме срез на правото черво, за да облекчим нещата.
— Господи! — възкликна Макбрайд.
— Още вино? — попита Шапиро.
Ейдриън потръпна. Макбрайд поклати отрицателно глава. Шапиро затвори очи, поемайки аромата на червеното вино, огъня, компанията и старите си грехове. След минута отвори очи и заговори пак. Ефектът беше странен — като че ли ги бе наблюдавал през цялото време. Всъщност промяната беше толкова бърза, че Ейдриън неволно си представи орел или ястреб, заловил жертвата си.
— Знам какво си мислите — каза той.
— Така ли?
— Разбира се — каза Шапиро. — Мислите, че съм военнопрестъпник.
Никой от тях не обели дума.
— Предполагам, че го преценявате така — заключи Шапиро, отпи от чашата си и ги погледна. — Сега е лесно да се съди. Но истината беше, че Програмата беше изградена от хора, чиито мотиви бяха чисти като току-що паднал сняг.
Ейдриън не можа да се сдържи и вдигна очи към тавана.
— Те знаеха какво могат да направят хора като Хитлер. И това ги правеше безмилостни в стремежа им да защитят свободата. Знам, че и това звучи надуто — думата „свобода“ винаги е звучала надуто — но е истина.
Спря за момент, опря лявата си ръка на пода и скочи с неочаквана пъргавина. Отвори печката, разбърка въглените с машата и сложи още един пън. После се обърна към гостите си.
— Още от самото начало идеята беше да се намерят начини да се определят и елиминират хора като Хитлер и Сталин — преди да са дошли на власт.
— Значи това е било програма за убийства — рече Макбрайд.
— Отчасти. — Шапиро сви рамене. — Идеята беше да се развият поведенчески контролирани агенти, които да могат да изпълнят заповед дори ако резултатът би засегнал инстинктите им.
— И какво означава това? — попита Макбрайд.
— Означава, че няма да ги интересува дали ще живеят, или ще умрат — каза Ейдриън.
— Оцеляването на агента не беше основен въпрос. — Шапиро поклати глава. — Това въобще не стоеше в центъра на нещата. Най-големият проблем беше какво ще стане, ако агентът оцелее и бъде заловен. А ги залавяха. Непрекъснато.
Той ги изгледа.
— Дори случайно. Някой полицай неочаквано, дори ирационално проявява интерес към наглед съвсем безобидни неща. И в следващия момент нашият човек е в министерството на отбраната и го разпитват от А до Я. Така че повечето от изследванията бяха насочени към изграждане на агент, който да не може да се огъне.
— Оставете ме да позная — рече Макбрайд. — Вие сте ги правели идиоти.
— Не. Защото в такъв случай не биха могли да действат. Изгубихме години — и много пари — за да изследваме диференциалната амнезия и начините за внедряване на многобройни самоличности. В крайна сметка решихме, че оптималното решение е екранна памет — макар че и в този случай имахме проблеми. Тя дестабилизира личността, така че имаше нужда от терапевт, който постоянно да подсилва внушенията.
— Какво е това екранна памет? — попита Ейдриън.
— Това е памет, за която може да се разбере, че е фалшива и че не е убедителна — и ако някой твърди, че тя е истина, се дискредитира — просто с факта, че повтаря и поддържа твърденията си.
— Например? — попита Макбрайд.
— Че аз съм отвлечен от извънземни и съм летял до нелегалната им база в Антарктика — каза Шапиро.
— Или сатанисти измъчват дете… — каза Ейдриън.
— Точно така — каза Шапиро. — Това изобличава говорещия — в конкретния случай убиеца — като луд. Което, както можете да си представите, устройваше всички.
— Устройваше ли? — възкликна Ейдриън. — Говорите за живота на хора. Говорите за живота на сестра ми!