Выбрать главу

— И какво се случи с него?

— Падна от един прозорец във Военноморската болница. От най-високия етаж. После кръстиха един самолетоносач на негово име.

— А Лин Бяо? — Ейдриън направи гримаса.

— Китаец — каза Макбрайд.

— То си личи — каза тя.

— Разбира се, че си личи — засегна се той от иронията й. — Знам кой е. Беше вторият след Мао. Много лош човек. Загина в самолетна катастрофа.

Тя беше впечатлена.

— Знам следващия — каза Ейдриън. — Фейсал. Беше саудитски принц или нещо подобно.

— Крал — поправи я Макбрайд. — Той организира арабското петролно ембарго. Племенникът му го застреля на един прием. Четох за това: кралят си стоял и чакал да го целуне по носа…

— Какво!?

— Местен обичай. Както и да е, племенникът изчаква реда си и когато се приближава, пропуска целувката и го застрелва в главата. Бил студент в Сан Франциско и след убийството всички твърдяха, че бил полудял. Обаче при това положение не можеха да го екзекутират. Така че промениха мнението си, решиха, че е наред, и му отрязаха главата.

— Откъде знаеш толкова?

— Имам две дипломи. Психология и съвременна история. — Той отново напълни чашите.

— Тук има поне шейсет-седемдесет имена каза тя.

Макбрайд кимна.

— Едно или две годишно и всички са около периода на започването на Студената война. — Той погледна списъка и посочи едно име. — Онзи тип, за когото ти говорих. Лечителят с вяра.

Тя погледна страницата, после пръстът й проследи трудно произносимото име.

— Джуюдо Гу-ема-рисе.

Ейдриън прегледа още имена. Зиа Ул Хак. Пак Джон Хи. Улоф Палме.

— Васфи Тал. Соломон Бандаранайке — продължи да чете Макбрайд.

— И всички те са били убити? — неуверено попита тя.

— Тези, за които знам — да! Пак беше президент на Южна Корея. Шефът на разузнаването му го застреля на една вечеря. Палме беше шведски министър-председател. Някой го гръмна, когато излизаше от кино с жена си.

Очите на Ейдриън пробягаха по списъка.

— Някои от имената са ми познати, но повечето не съм ги чувала — отбеляза тя. — Уилям Толбърт.

— Либерия — каза Макбрайд и продължи да чете: — Познато ми е някак си… не, не знам. — И той, както и Ейдриън, беше изумен от това, което бяха открили, и изплашен от мащабите му.

— Това е само списък — каза тя. — Не доказва нищо.

— Точно така.

— Искам да кажа, че това са просто изрезки от вестници. Може би Крейн е правил някакво изследване.

— Да бе — каза Макбрайд. — Може би. Изследване! Сериозно ли го казваш?

— Не. — Тя поклати глава. — Мисля, че е списък на жертвите. И това означава, че ние сме мъртви.

Той кимна замислено и хвана ръцете й. Изглеждаше изплашена — и защо не? Той също беше изплашен. Да знаеш тайната на дори едно от тези убийства беше достатъчно, за да бъдеш ликвидиран.

— Сега знам какво имаше предвид той — каза тя.

— Кой?

— Шапиро. Каза, че е тъмно, но знаеш ли какво? Той просто предполагаше. Не знаеше колко тъмно е всъщност. — Тя се загледа пред себе си. — И какво правим сега?

— Не знам. — Макбрайд поклати глава. — Мисля… мисля, че ще пия още едно. Все пак ти си юрист — какво мислиш, че трябва да правим? Мислиш ли, че имаме нещо, което да занесем в полицията? Или в Тайните служби — някъде?

— Имаме медицинския ти картон.

— Който показва — какво?

— Че си прекарал мозъчна операция — и че лекарите са открили нещо.

— И какво друго?

— Бонила. Сигурно вече го издирват като изчезнал.

— Продължавай.

— Пушката.

— Само че… пушката я няма.

— Но мога да им разкажа за нея! Видях я! — Тя се поколеба и сви рамене.

— Нещо друго?

— Мисля, че това е всичко. Също и писмата, които видяхме, но те не могат да закарат никого пред съда. По-скоро са следи, отколкото доказателства.

— Така мисля и аз — въздъхна Макбрайд.

— И списъкът…

— Дори не е списък. Просто купчина изрезки. Които също нямаме. — Той спря и помисли. — Тоест… това, което наистина имаме, което може да съобщим на полицията, е един липсващ детектив, липсваща пушка, някои интересни следи и снимка на нещо, което е било в главата ми.

— И Крейн — добави тя. — Имаме и Крейн. Той е убит и можем да докажем, че го е убила Ники.

— Окей — кимна Макбрайд. — Да предположим, че отидем в полицията с нашия малък пазарски списък. После какво? Какво следва?