Тя се замисли, този път доста по-дълго. Накрая рече:
— Ако имаме късмет, ще запишат това… и после ще го пъхнат в някоя папка.
— Така си мисля и аз — каза Макбрайд. — И междувременно, докато се въртят наоколо — ако въобще се помръднат — ние с теб ще споделим съдбата на Еди Бонила и Калвин Крейн. Да не споменавам господин Лучани — който и да е бил той.
— А „Йерихон“?
Името мина през съзнанието му като отровен вятър. Йерихон. Думата от писмото на Крейн до Опдал отново изплува в ума му. Йерихон: бедствие. Йерихон: нещо невероятно. Макбрайд знаеше, че „Йерихон“ — каквото и да беше, в крайна сметка беше нещо такова. Това беше тъмната звезда, погълнала години от живота му. Това бе силата, която бе убила Крейн, беше поразила смъртоносно с ток Нико, беше простреляла Бонила и бе премазала Реймънд Шоу. Какво беше това? Не знаеше какво представлява, но го изпълваше със страх. Ейдриън продължаваше да го гледа и той успя да я погледне с решителен, бодър поглед, намиращ се на светлинни години далеч от безпомощната слабост, която го бе обзела.
— Не знам — каза той. — Но ще трябва да разберем.
38.
Може би беше от виното, или може би заради опасността. Може би и заради двете. Или просто му бе дошло времето.
Стояха пред „Супер 8“, прословутия „евтин мотел“, и чакаха колата да спре да работи. По някаква причина доджът бе възприел навика да работи и след като запалването е изключено. И тъй като никой от двамата не можеше да предотврати това, търпеливо изчакваха, докато сърцето на двигателя не замлъкне само.
— Не мога да повярвам — каза Ейдриън. — Този списък… всичко. — Въздухът беше студен. Палмите трепереха срещу вятъра. Асфалтът, още мокър след дъжда, блестеше под светлините на лампите. — Всеки път, когато се замисля за това, си казвам „не“. И после се сещам за Ники. Във ваната. И за Еди. — Тя се загледа встрани. По улицата профучаваха коли. Синьото отражение на неонова реклама трептеше по асфалта. — Онази свещ — добави тя, — взривената къща в Бетани. — Той видя блясък на сълзи в очите й. — И… всички тези убийства…
Двигателят избумтя за последен път.
— Знам — каза Макбрайд. — Пълен мрак. — И я прегърна.
Тя се сгуши в него, сълзите се затъркаляха по бузите й, тялото й затрепери. След малко той избърса сълзите й, наведе се и я целуна така нежно, както не бе целувал никого. Устните й бяха студени, влажни като въздуха; имаха вкус на манго. Трябваше да бъде — и беше — приятелска целувка, или нещо подобно. Невинна.
А после устните им се сляха отново и този път целувката ги отнесе далеч от самите тях. Продължи дълго — и после почнаха да си свалят дрехите, възбудени до границата на общественото неприличие. Бяха спасени от една двойка, излизаща от мотела: жената беше руса, дългата й коса се полюляваше в такт с обувките на високи токчета. Тя се обърна към приятеля си с висок, подчертан глас:
— Искаш ли „тик-так“?
Ейдриън се разсмя; избухване на смях, набъбнал в нея и после разцъфнал сам. Слязоха от колата и тръгнаха към 18-Б, заливайки се от смях и желание. И още щом затвориха вратата, се вкопчиха един в друг. Ейдриън беше като фурия, а той…
Дрехите им пречеха и обстоятелствата бяха такива, че той вече губеше представа къде свършва тялото му и къде почва нейното.
— Това е грешка — каза Ейдриън със сипкав глас, който премина в смях, докато изпълняваше нещо като светкавичен стриптийз.
— Знам — изпъхтя той, докато хвърляше единия си чорап през стаята.
— И само ще усложни нещата — продължи тя, като се хвърляше в леглото.
— Трябваше да изчакаме — каза той и проникна в нея за десета от секундата — вълшебната Ейдриън — така жадно, като че ли нямаше утре.
И всичко стана ей така, за нищо. Ейдриън, толкова стегната и толкова свободна, беше неопитна, но безстрашна в леглото. Правиха всичко. В един момент, когато Макбрайд, заровен в чаршафите от сладка отмала, помисли, че вече са свършили, Ейдриън се надигна на лакът и каза — като че ли тяхното любене се нуждаеше от обяснение:
— Знаеш ли, ние сме здрави млади животни. Какво очакваме?
— Ами, животни! Ще ти дам аз едни животни!
— Ей!
— Здрави — продължи той. — Ще ти дам едно здраво…
— Ще си платиш за това — каза тя с блясък в очите, качи се върху него, притисна лактите му с коленете си и се наведе.
Той се подчини.
А после каза, че се чувствала виновна, че искала да й плати.