— Имам едно лекарство за вина — каза той.
— Я го дай. — Тя взе лекарството.
След това се отдадоха на мързелуване, наслаждавайки се на новооткритата си интимност. Макбрайд намери в бюрото, където би трябвало да има безплатна библия, тесте карти, седна и започна да й показва номера. Размесваше тестето с една ръка, което изглеждаше лесно, докато тя самата не пробва и картите не се разлетяха из цялата стая.
— Имаш ли шапка? — попита той.
— Не — засмя се тя. — Защо?
— Защото ако имаше, щях да ти покажа как да хвърляш картите в нея от другия край на стаята.
— И защо?
— Защото можеш да спечелиш много басове в бара — искам да кажа в случай, че правото не върши работа. — После я накара да извади от тестето една карта.
— Която и да е ли? — попита тя.
— Какво ти става — откачи ли?
— Аха — измърмори тя.
— Добре, измъкни една.
Тя го направи.
— Запомни я, нали? Добре, сега я върни в тестето.
Като държеше тестето между тях в дясната си ръка, той сече картите — отново и отново. После й подаде тестето и каза:
— Сега я извади и я притисни до челото си.
Отначало със скептичен поглед, после намръщено тя затърси картата, която бе измъкнала от тестето. Накрая каза:
— Няма я.
— Сигурна ли си?
— Аха — каза тя със смях. — Как го направи?
— Какво да съм направил?
— Да познаеш картата!
— Каква карта?
— Която изтеглих!
— Искаш да кажеш… дама купа ли?
— Еее! — възкликна тя. — Как го правиш?
— Не знам — сви рамене той. — Просто номер. Но тя не е у мен.
— У теб е — настоя тя. — Дай си ми я! Сигурно е под тениската ти.
— Нее!
— Е!
— Нее!
Тя го опипа — което не беше трудно, защото единственото му облекло беше една тениска.
— Къде е?
Той се замисли за секунда, после я изгледа тържествено и каза:
— В мивката в банята.
— Наистина ли!
— В мивката в банята — повтори той.
— Не може да бъде!
Той я погледна с фалшивата невинност на мошениците.
— Добре — каза тя и скочи от леглото. — Обаче стой тук. И не мърдай!
— Няма.
— Не ставай!
— Няма да мръдна.
Като го следеше с очи, тя бавно отстъпи към банята, отвори вратата, пристъпи вътре — и изпищя. След секунда връхлетя в стаята с дама купа в ръка и викна:
— Как го направи?
— Ще се шашнеш от нещата, които мога да правя — засмя се Макбрайд.
— Къде се научи да правиш това?
— Когато бях момче, изчетох всички книги за Худини. Искаш ли да знаеш истината? Ако не бях открил баскетбола и момичетата, сигурно щях да стана илюзионист в Лас Вегас. Великият Макбрайд. — Той се усмихна и въздъхна: — Бях забравил всичко това… до скоро.
Не след дълго бяха под душа, където взаимно се търкаха със сапун — дейност, която можеше да свърши само по един начин, както и стана — двамата бяха на пода, изтощени от собствения си ентусиазъм и изобретателност. Накрая Ейдриън се изправи, отиде до крана и дълго пи от шепа. Когато Макбрайд отиде да си легне при нея, вече беше дълбоко заспала, със завивка, дръпната до брадичката, и с детинска усмивка на устните.
Ейдриън се събуди първа и реши, че може да остави Макбрайд да поспи още. Харесваше го как изглежда в леглото с дясната ръка, сложена над главата — като че ли плуваше през съня си.
След като се облече и среса, тя му написа бележка:
„Отивам в библиотеката да проверя имената. След малко се връщам.
Не.
Не „с любов“. Беше твърде рано за това. Никога не се беше влюбвала, поне не истински, не и както трябва. Може би тази нощ щеше да е първата от многото, а може би — не. Така че скъса бележката, написа втора и я остави в банята, до четката му за зъби:
„Аз съм в библиотеката да проверявам имената. Връщам се към обед.
Попита на рецепцията за библиотеката. Жената я зяпна и каза, че не е чувала за такова нещо.
— Никога не съм си падала по книгите, сладурано — намигна й тя и се разсмя, като че ли беше казала страшна шега.
Ейдриън набра „Справки“ и се оказа, че библиотеката е само на три преки. След пет минути беше там. И след час беше свършила.
Когато се върна, Макбрайд беше още в леглото. Протегна се доволно и измърка: