— Мммм. Ела.
Ейдриън се поколеба — беше хубаво да се въргаля в леглото. Но остана права, стиснала тефтера с жълтите корици.
Той се надигна на лакът и внезапно стана сериозен и съсредоточен.
— Какво има? Терзания ли?
— Не.
— Ох, добре! Защото… може би съм влюбен. Всъщност мисля, че наистина съм влюбен. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш при мен? — Гласът му стана театрално изкусителен. — Ще ти стане хубаво.
— Лу — каза тя сериозно.
— Какво става? — попита той също така сериозно. — Къде беше?
— В библиотеката.
— И какво откри?
— Лучано Албино — каза тя.
— Албино — повтори той и се намръщи.
Тя обърна бележника си към него и той прочете написаното и присви очи.
Йоан Павел I
— О, боже! — промърмори той. — Значи това е имал предвид Крейн. Папа Йоан Павел I. Говореше се, че бил отровен във Ватикана.
— Ще ни убият — каза тя.
Той помълча, после каза:
— Знам.
— Какво искаш да кажеш с това „знам“? — В гласа й прозвуча раздразнение.
— Искам да кажа, че знам, че ще се опитат. Нали вече опитаха. Но няма да им мине номерът — няма да успеят.
— И защо? — попита тя и седна на леглото.
— Защото ние ще ги изпреварим.
— Какво?!
— Ще ги изпреварим! Ще го убия този кучи син.
— Кого?
— Опдал.
— Ти какво, полудя ли?
— Това е последното, което очаква — каза Макбрайд.
— Разбира се. Защото е най-глупавото нещо, което би могъл да направиш!
— Не е. Най-глупавото е да продължа да бягам от него. Защото полека-лека губиш предпазливост.
— И защо смяташ, че убийството ще помогне? — попита тя. — Искам да кажа, ако все пак успееш — което е невъзможно!
— Ще пледирам самоотбрана. Може да ми станеш адвокат. Ще направим голям процес и всичко ще излезе наяве… — Той спря. — Какво мислиш?
Тя го гледа мълчаливо десетина секунди. Накрая бавно каза:
— Ти си луд.
— Знам — съгласи се той и отпусна глава на възглавницата. — Но ако имаш по-добър план, съм готов да го приема — защото не знам друг начин да спрем „Йерихон“.
— „Йерихон“ ли? Ние дори не знаем какво е „Йерихон“.
— Аз знам — малко.
— Например?
— Кървава баня — каза той.
— Дотук съм съгласна — каза тя. — И какво още?
— Свързано е с времето.
— Защо? — Тя го погледна озадачено. И заедно с въпроса й хрумна и отговорът: защото бяха изпратили Нико да убие един умиращ човек.
— Нямат време да чакат — каза той, усетил, че е схванала същността.
Тя кимна.
— И знаем нещо друго — каза той.
— Ние ли?
— Да. Знаем кой е изпълнителят — човекът, който го започва.
Ейдриън се смръщи неразбиращо.
— Де Гроот — обясни той. — Моят пациент. Ти го видя веднъж. Онзи, който… — Гласът му секна.
— Какво?
— Кучи син! — прошепна Макбрайд. Мислеше си за Де Гроот. Гъстата руса коса, атлетичната походка: един хищник, винаги нащрек. Безмилостната му усмивка. Танцуващата светлина в очите му. Дори и под влиянието на лекарствата холандецът имаше много енергия. Постоянно тропаше с крак или барабанеше с пръсти, винаги си припяваше нещо. Понякога си свиркаше. Винаги една и съща мелодия. „Нещо като звуков вирус“ — беше се оплакал Де Гроот. „Мислите, че е смешно, но не мога да се отърва от нея! Дори не знам цялата мелодия — само началото: за Исус.“
— Какво?! — повтори Ейдриън.
— Винаги си тананика песента — тази за Исус Навин и… за Йерихон.
— Каква песен?
— Тази, в която стените рухват. Де Гроот… Де Гроот си мисли, че има червей в сърцето. И че той му дава заповеди.
— Червей ли? — повтори Ейдриън.
— Да.
Тя взе бележника, разлисти го и намери това, което търсеше.
— Погледни тук.
„Хенрик Вьортер, премиер-министър на Южна Африка
Архитект на апартейда. Застрелян през 1966 от Димитрио Цанфедас. Цанфедас, самотен маниак, последовател на секта (Следовниците на Исус), имал пет фалшиви паспорта. Обвинявал за убийството червей в сърцето си.“
— Мамка му — изруга Макбрайд. — Йерихон е Южна Африка. — Втренчи поглед в тавана. Червеят сигурно беше някаква вътрешна шега в Института, спомен за първите успехи на Програмата. Макбрайд си спомни сеансите с Де Гроот и за първи път разбра за какво мърмореше холандецът. Нямаше нищо общо с мандалите — симетричните форми, които привличаха въображението на много шизофреници. Той говореше за Нелсън Мандела — той щеше да бъде изпратен срещу Мандела.