Влезе в антрето, огледа се и се ослуша. Нищо.
Влезе във всекидневната и видя маса, на която бяха сложени няколко крушки. Малки крушки — всичките счупени. До тях имаше електрическа бормашина и туба с лепило. Какво беше това?
Имаше една врата наляво и една — надясно. Отвори тази наляво и се озова в спалнята на Де Гроот — не толкова помещение за спане, колкото расистка изложба от груби колажи, налепени по стената: порнографски снимки на черни мъже и млади бели жени, главата на Дезмънд Туто върху тяло на шимпанзе, някакви фотографии на летящи чинии и плакат на Нелсън Мандела с кръг, очертан с маркер около главата му, пресечен с диагонална червена линия. Третият колаж бе главата на Табо Мбеки сред плъзнали червеи, с охлюви, пълзящи около бузите на южноафриканския президент и уши като пламъци. На пода до леглото имаше купчина расистки издания. На отсрещната стена, точно срещу колажите, имаше големи портрети на Адолф Хитлер и на швейцарския уфолог Били Майер.
„Това е сцена“ — помисли Макбрайд. Това трябваше да свидетелства, че живеещият тук е луд. В това нямаше никакво въображение. Беше както с екранната памет на Де Гроот: сцената пред него беше груба и позната, реминисценция от евтино телевизионно шоу — идея на долнопробен продуцент за светилището на един расист. Макбрайд беше сигурен, че ако потърси, ще намери дневник, пълен с фройдистки мисли и псевдополитически глупости. Плюс една-две снимки на Де Гроот с оръжие в ръце.
Но къде беше самият актьор? Къде беше звездата? Макбрайд излезе и блъсна вратата на банята.
— Хенрик?
Побутна завесата с дулото на оръжието. Но нямаше никого. И нищо.
Объркан, той тръгна обратно към всекидневната — и го видя… застанал до Ейдриън, опрял пистолет в главата й.
— О, доктор Дюран! — засмя се холандецът. — Много се радвам да ви видя…
— Виж, Хенрик, недей да…
— Добре дошли в Давос! Страхотно е, нали? А сега би ли пуснал оръжието? Не искам да наранявам нито теб, нито красивата ти приятелка.
Макбрайд остави пушката на пода, без да сваля очи от Де Гроот.
— Пусни я. Тя не е…
— Шшш — каза Де Гроот и вдигна пръст пред устата си. — Тук сме с червея.
И кимна към дивана.
Макбрайд и Ейдриън послушно седнаха. Холандецът се наведе, взе пушката и извади пълнителя, извади и останалия в затвора патрон и го хвърли на близкия стол.
После отиде в кухнята и се върна с ролка лепенка. Хвърли я на Макбрайд и му нареди да завърже ръцете и краката на Ейдриън и да й запуши устата. Като видя, че се колебае, без предупреждение го удари по устата с дръжката на пистолета.
После отстъпи и с удоволствие загледа как доскорошният му терапевт къса парче лента и залепва устата на ужасената Ейдриън.
— Сега е твой ред — каза Де Гроот, съблече якето си и го метна на гърба на един стол. На врата му висеше ламиниран пропуск, закачен на верижка.
— Виж, Хенрик…
— Не говори. — Холандецът се намръщи.
Прозорците се разтресоха от внезапен порив на вятъра, лампата премигна, вратата долу се тресна. Де Гроот отиде до прозореца, погледна навън и каза:
— Буря.
— Хенрик, много е важно да ме чуеш.
— Не мога да ви слушам и двамата.
— И двамата ли?
— С червея — обясни Хенрик.
— Аз знам какво правиш, Хенрик. И това е много лошо.
— Така ли? И какво правя?
— Ще застреляш Мандела и другите.
— Омотай шест пъти лентата около краката си — здраво! — Де Гроот поклати глава. — Няма да стрелям по никого.
— Няма ли?
— Не. Сега си увий краката с лентата, докторе. Около глезените. Шест пъти ги омотай.
Макбрайд се наведе и бавно почна да навива лентата около глезените си.
— Няма да има никакви оръжия — обеща Де Гроот. — Само пожар.
И се изсмя.
— Какво имаш предвид?
— Сега си сложи ръцете зад гърба — каза холандецът, все едно не го беше чул.
Макбрайд се подчини. Де Гроот взе лентата и започна да я увива около китките му. Макбрайд огледа стаята — търсеше начин да се измъкне, търсеше нещо, което да свърши работа. Но тук беше само Ейдриън, готова да припадне… и на масата крушките, бормашината и лепилото.
— За какво са ти тези крушки?
Де Гроот свърши с увиването, погледна си часовника, повдигна рамене и седна в едно кожено кресло.
— Червеят е умен. Той знае, че е непосилно да се справя с тях с оръжие. Макар че имам пропуск, пак няма да стане. Няма начин.