— Ники! — Апартаментът беше тъмен, кучето лаеше някъде вдясно. — Ники?
Рамон щракна ключа до вратата, но лампите не светнаха. Той погледна Ейдриън неразбиращо.
— Може би са изгорели бушоните.
— Оправете ги — нареди Ейдриън, докато пристъпваше в тъмния апартамент.
— Таблото е в кухнята — отвърна Рамон. — Но ми трябва фенерче. Мислите ли, че тя има?
Ейдриън не отвърна нищо. Едва можеше да диша.
— Има — някъде в антрето има шкафче за уреди.
Портиерът пристъпи в мрака.
— Ники? — Тя усещаше как сълзите се стичат по бузите й, докато пристъпваше, крачка по крачка, през всекидневната с ръце, протегнати напред. Не искаше да се спъне в… Ники.
Единствената светлина в апартамента бяха далечните неонови отблясъци откъм улицата. Както и лампите от стълбището. Можеше да различи дивана и масата, големия кожен фотьойл. Но… Ники?
Джак лаеше, лапите му драскаха по кухненската врата. След като можа да се ориентира, тя тръгна към звука, намери вратата и я отвори. Кучето се втурна в стаята — виеше и размахваше опашка в трескав малък кръг, после скочи срещу нея.
— Долу — нареди му тя, внезапно сепната и пълна с тревога.
С едно излайване Джак изскочи от всекидневната към антрето и тя пак го чу как дращи по врата — този път се опитваше да влезе, а не да избяга. Тя последва кучето и си помисли колко тих е апартаментът без електричество. Единственият звук беше слабият шум от уличното движение навън и дращещите звуци, които идваха откъм Джак. После кучето почна да лае и в очите й блесна лъч.
— Намерих фенерче — каза й Рамон.
Ейдриън вдигна ръка пред очите си, потрепери и примига безпомощно като заслепена сърна. Рамон завъртя фенерчето и очите на Ейдриън последваха лъча: бе уплашена от това, което щеше да види. Нямаше нищо.
— Ще хвана кучето — каза тя. — Вие оправете осветлението.
Рамон кимна и предпазливо тръгна към кухнята с фенерчето. Ейдриън налучка пътя към вратата на банята; изпитваше нещо като пристъп на морска болест.
— Джак — каза тя, — ела.
Но дращенето стана още по-трескаво. Като отстъпи пред настойчивостта на кучето, тя отвори вратата и направи крачка в непрогледната тъмнина.
По навик щракна ключа на осветлението, после отново, но нищо не стана. Джак се бе свил на няколко крачи до нея и единственият звук беше капането на вода.
— Ники?
Тишина. Нищо.
И после чу гласа на портиера откъм кухнята.
— Намерих го! — И внезапно лампите светнаха и самотен тромпет наду за половин секунда звука си от нула до 80 децибела, прорязвайки неподвижния въздух над мястото, където се намираше Ники — удавена и обгорена във ваната, пълна с помътняла вода. Очите й бяха широко отворени и в тях се четеше някаква изненада.
Стомахът й се надигна, земята се изплъзна изпод краката й и Ейдриън се свлече. Усети болка отстрани на главата. После всичко отново потъна в мрак.
Когато дойде на себе си, един полицай седеше на стола край нея и говореше тихо по телефона. Лампите светеха. Главата й туптеше. Тя лежеше на дивана с една възглавница под краката.
— Здравейте — каза тя, надигна се на лакът и стана. Бавно.
— Ударили сте си главата, когато сте припаднали — обясни й полицаят.
— Припаднала? — Какво значеше „припаднала“? Тя беше в банята и… Внезапно си припомни дългия, пронизващ звук на джаза, очите на сестра си и цялата няма картина. Изхлипа.
— Нищо не сте могли да направите — каза полицаят. — Сигурно е станало моментално.
Тя пак изхлипа, после се разплака.
— Портиерът се обади на 911. Аз и партньорът ми тъкмо бяхме пред сградата.
Тя чак сега забеляза втория полицай — стоеше до вратата и говореше с Рамон.
— М. Е. е на път — добави ченгето. — И линейка. Макар че…
„М. Е. — помисли си Ейдриън. — Медицинският експерт.“ Образът на сестра й изникна пред очите й. Лежеше във ваната, до шията в леденостудената вода. С един уред — радио или нещо подобно — между краката.
Трябваше да я измъкне оттам.
Тя стана и внезапно отмаля и се олюля. Главата й гърмеше като барабана на гимназиалния оркестър. Полицаят я подкрепи.
— Трябва да я извадим оттам — каза тя и направи крачка към банята.
— Не. — Макар и нежно, той я бутна отново на дивана.
— Там ще измръзне! — изхлипа Ейдриън.
— Няма да измръзне. Тя е…