Думата „останки“ накара Ейдриън да седне и отпъди напълно съня й.
— Аз съм сестрата на Ники. Ейдриън Коуп.
— Полицейските сведения ви сочат като най-близката роднина.
— Правилно.
— Добре, трябва ни името на погребално бюро, където да отпратим остан…
— Разбирам — прекъсна го Ейдриън. — Да препратите тленните останки.
Като че ли Ники беше парче сирене или информация.
— Да. Къде? — Нетърпението на чиновника бе осезаемо.
— Никога не съм правила това — обясни Ейдриън. — Така че… всъщност още не съм решила…
— Мога да ви изпратя списък, ако имате факс — предложи служителят.
— Имам — отвърна Ейдриън.
Тя даде номера и чиновникът й каза да изчака за отговор.
— Тленните останки са освободени. Така че можем да ги изпратим където ни кажете.
— Окей.
— Бихте ли могли да го свършите до днес следобед? Би било добре — добави сухо мъжът.
— Ще ви съобщя след малко — обеща Ейдриън и затвори телефона.
Стана от леглото, облече се и закачи каишката на Джак. Госпожа Спиърс не понасяше домашни любимци в къщата, но „при тези обстоятелства…“ се беше съгласила Ейдриън да задържи Джак до следващия уикенд, когато щеше да го вземе Рамон.
Териерът вече беше на вратата и нетърпеливо я побутваше с лапи.
Минаха по коридора и влязоха в гаража. Ейдриън натисна бутона, който отваряше сгъваемата врата. Джак я повлече към задната алея.
Излязоха на улицата и Ейдриън си помисли, че кучето ще й липсва, въпреки че нямаше време да се грижи за него. Поразително беше колко хора се спираха, за да поговорят — уж с нея, а всъщност на кучето. Пекарница „Хелър“ беше само на една пряка, но тя стигна там чак след десет минути. Завърза каишката за паркинг-автомата и влезе да си купи сладкиш; разбира се, имаше и един кроасан за Джак.
Докато се върне в апартамента си, факсът вече бе изплюл документа и сега допечатваше последната страница на многословното съобщение на съдебномедицинската служба. Джак скочи на дивана и се сви на кълбо, докато Ейдриън събираше листата от пода. С един поглед разбра, че това е азбучен списък на фирмите, предлагащи „погребални услуги“ в окръг Колумбия.
Тя се обади на погребално бюро „Албион“ което беше почти в началото на списъка. Мъжът, с когото се свърза, говореше с мекия и доверителен тон на търговец на употребявани коли. Тя прекъсна увертюрата му и му обясни, че няма интерес към специалните услуги; без да губи темпо, той й предложи „най-икономичната“ възможност, която не включваше „бдение“ или „служба“, и я попита дали иска „класически“ или „основен“ ковчег. И при това положение стана ясно, че и най-простото погребение струва хиляди долари.
С копринения си глас господин Барет от „Албион“ й съобщи сумата, като добави: „Приемаме повечето от големите кредитни карти, с изключение на Американ Експрес“. Ейдриън замълча по въпроса на разходите и той й напомни, че „държавата често пъти оказва помощ при подобни случаи“.
Тя се поколеба отново. Представяла си беше прилично погребение за сестра си, с приятелите й, с роднините, събрани за упокойната молитва, за да си припомнят за нея. Но в действителност това не можеше да се случи. Беше погледнала в компютъра на Ники и не бе открила никакво име. Само Ейдриън, Рамон, домакинът на сградата и нейният шаман. И разни магазини: „Амтрак“ и „Авис“. „Том Юм Тай“.
Истината беше, че Ники не бе имала никакви приятели. Абсолютно никакви.
— А какво е положението при… кремирането? — избъбри Ейдриън и усети как на другия край погребалният директор задържа дъха си.
— Да, това също е възможно — отвърна той след миг.
— Добре — отвърна Ейдриън така остро, че Джак наостри уши, — да се спрем на това тогава.
— Кремираме само два пъти седмично — въздъхна Барет. — Вторник и петък. Така че едва в събота ще можем да…
— Събота, добре!
Но дори и след като се спря на тази „алтернатива“, Ейдриън се чувстваше неудобно. „Би трябвало да има църковна служба — помисли си тя. — Поне нещо.“
Уточниха останалите подробности, включително номера, датата и крайния срок на кредитната й карта „Виза“, както и избора на урна за праха на покойната. Най-икономичната се оказа синя кутия с твърди стени — „наистина доста стилна“. Ейдриън не можеше да приеме идеята за „кутия“ и настоя за урна, „класическа“. Да, тя сама щеше да вземе урната, след като „процедурата“ бъде изпълнена.