В офиса откри, че Слоу й е оставил бележка, в която се казваше, че излиза да обядва — така че какво би казала за утре? Тя си отдъхна — така щеше да има възможност да се занимава още един ден с документите на „Амелгамейтид“. И да се заеме със завещанието.
Извади го от чантата на лаптопа с нотка на тъга. Не можеше да подмине трагичния факт на смъртта на сестра си, придружен нелепо от това рекламно флагче в горния край на документа за последната й воля.
Досега не се бе занимавала със завещания. Може би трябваше да го отнесе в канцеларията на съда, да закрие банковите сметки на сестра си, да се оправи със застраховката (ако имаше такава) и…
За първи път осъзна, че в материалното състояние на Ники има нещо странно. Нейният европейски приятел (или по-точно родителите му) бяха прехвърлили сериозна сума на нейна сметка — половин милион долара. Парите сигурно бяха инвестирани някъде и само от лихвите биха носили двайсет и пет хиляди долара годишно. Но дори при такъв апартамент в Джорджтаун и с двете посещения седмично при психоаналитик, Ники не би могла да изразходва състоянието си за четири години. Без дори, както изглеждаше, да е ходила някъде през това време.
Мисълта, че би могла да наследи тези пари, с които да плати студентските си заеми, я накара да потръпне и същевременно да изпита чувство на срам. Тя не искаше парите на Ники. Така беше, макар че… Не би искала смъртта на сестра й да стане за нея нещо като печалба на лотария.
Зачете.
„Второ: Нареждам всички разходи по погребението или кремацията да бъдат изтеглени от моите сметки;
Трето: Завещавам сумата от 5000 долара и моето куче, Джак, на актьора и портиер Рамон Тутиерес-Наваро, тъй като знам, че ще е толкова мил към животинчето, колкото беше и с мен;“
Ейдриън впечатлена поклати глава. Рамон щеше да е щастлив, защото и двамата с Ники имаха еднаква слабост към Джак — и кой не би имал слабост — пък и толкова пари… Да остави завещание беше нещо толкова нехарактерно за Ники…
„Четвърто: Завещавам на любимата си сестра Ейдриън Коуп всички дъги, които би могла да намери сред моите вещи, реални или въображаеми.
Пето: Нареждам останалата част от състоянието ми да бъде разделена на равни части между сестра ми Ейдриън Коуп, детската фондация «Вяра» и моя терапевт доктор Джефри Дюран, който ми помогна да се справя с тайните от детството ми.“
Ейдриън примигна. „Тайните от детството“. Какви тайни? „Та тя се самоуби с електрически ток!“ Завещанието падна от ръцете й, тя се облегна назад и сълзите отново рукнаха.
На вратата тихо се почука и надникна Бет.
— Какво ти е?
— Трябва да изляза — каза Ейдриън, грабна чантата си и скочи. — Покрий ме.
— Но…
— Много е спешно — само каза тя и тръшна вратата.
9.
Хенрик де Гроот седеше отпуснат в стола си и на пръв поглед изглеждаше, че води най-нормален разговор с Дюран. Стаята за консултации беше удобна, върху масичката бяха пръснати списания. Там бяха и непипнатата вода с лед, както и леденият чай; и двете върху подложки „Сендстоун“.
Дюран гледаше подложките подозрително. Откъде се бяха появили? Имаха грапава повърхност и скърцаха, когато поставяше чашите отгоре. Къде ги бе купил? За какво му напомняха?
Цигарите на Де Гроот също бяха на масичката, заедно с кутия кибрит. Но липсваше пепелник — Дюран не позволяваше в приемната да се пуши и единственото изключение, което бе направил за холандеца, бе да му позволи да държи цигарата — Де Гроот беше страстен пушач, въздържането го изнервяше и напрягаше. Когато не беше под хипноза, той постоянно почти натрапчиво измъкваше цигара от пакета, удряше няколко пъти края й в масата, разтъркваше я и дори я пъхаше между устните си, представяйки си, че пуши.
„Внимавай“ — каза си той. Макар двамата с Де Гроот да бяха минали много пъти този материал, трябваше да е много внимателен.
Очите на Де Гроот показваха, че вече е в хипнотично състояние. Бяха отворени, но леко разфокусирани, като че ли холандецът гледаше през Дюран, през изложените на стената дипломи и през всичко останало.
От дълго време Де Гроот мълчеше — очакваше ключовата дума от Дюран.
— Ти си в колата, нали? — попита Дюран.
— Да — в колата. Вътре е тъмно, тъмно е и навън. Нещо като нощ, облачна, можеш да усетиш влагата във въздуха. Скоро ще вали.