Колкото повече мислеше, толкова повече харесваше идеята да наеме Еди Бонила. Нямаше друг ход, а и не можеше да позволи на онзи тип, Дюран, да се измъкне безнаказано. Едно разследване щеше да постави нещата на място. И Бонила беше идеалният избор. Малко избухлив, но все пак професионалист. И въпреки че беше адски зает — фирмата „Слоу & Хюли“ му възлагаше по няколко поръчки месечно, тя бе сигурна, че ще намери време и за нея. Бяха приятели. Не много близки, но все пак.
Преди година той се бе появил на прага й (малко след като се бе нанесла), придружен от госпожа Спиърс.
— Ейдриън, бих искала да ти представя господин Бонила.
Първата й мисъл беше, че той е някакво привидение. Беше нисък слаб тип, някъде около петдесетте, който като че ли още живееше в средата на века. Носеше костюм „хаки“, но го наричаше „чинос“. Косата му бе сресана назад и разделена на път по средата, като един кичур беше лепнат на челото му.
Имаше прекрасни бакенбарди като на Елвис и най-любопитното беше, че дрехите му бяха сравнително тесни за него — независимо от факта, че беше слабичък: може би затова изглеждаше като изведнъж израсъл младеж.
— Еди Бонила — каза той и й подаде ръка. — Идвам да се запозная с новата наемателка.
— Драго ми е — каза тя.
— Всъщност вече ви познавам — вие работите в центъра, във фирмата „Слоу & Хюли“, нали? Вие сте тази, която наричат Скаута.
Това я изненада.
— Откъде знаете?
— Знам всичко — отвърна той с хитро намигане и кратко възклицание „хе-хе“. После й обясни с какво се занимава. — Аз съм един от вашите „източници“.
— Защо те наричат Скаута? — попита госпожа Спиърс.
— Не знам. Просто прякор. — Ейдриън се смути.
— Прави се на скромна — ухили се Бонила. — Вижте, фирмата, в която работи, е натъпкана с възпитаници на университета в Джорджтаун. И доколкото съм чувал, там имало една голяма глава, професор…
— Не е точно така, госпожо Спиърс. — Ейдриън се изчерви.
Но Бонила вдигна ръка и я погледна.
— Та този голям професор — какво преподавал той? За правонарушенията или нещо подобно, нали?
— Да — въздъхна Ейдриън.
— И същият този професор един ден не бил доволен от студентите си и им трил доста сол на главите. Защото не били „биен препаре“ — простете френския ми. Тоест, че не били добре подготвени. С изключение, разбира се, на скаутите, които са „винаги готови“!
Госпожа Спиърс примигна, без да е сигурна, че е свършил.
— Разбрахте ли? — попита Бонила. — Винаги готова. Като бойскаут, макар че…
Госпожа Спиърс се усмихна.
— О!
— Така че прякорът просто й се лепва. — Той погледна топло Ейдриън и след малко допълни: — Здрасти, Скаут.
— Вие наистина знаете всичко. — Ейдриън поклати глава.
Той се прицели в нея с въображаем пистолет и дръпна спусъка.
— Може да ми вярвате.
По-късно Ейдриън бе участвала в един-два съседски патрула и двамата, така да се каже, се бяха сприятелили. Еди помагаше на госпожа Спиърс с малки поправки от време на време, дори помогна и на Ейдриън да постави чистачките на старото си „субару“ (или както тя го наричаше — „япмобила“).
Тя намери адреса му в органайзера, набра номера му и изпрати съобщение до телефонния му секретар. Той, разбира се, имаше и пейджър, и мобифон — Еди използваше всякакви джаджи — но тя не искаше да харчи излишно. Беше известен с това, че проверява редовно съобщенията си.
След четирийсет и пет минути той й се обади.
— Как е? — попита Бонила, като че ли това беше единственото му позвъняване за деня.
— Чудех се дали… — започна тя, като остави справочника по строително инженерство.
— Е?
— Ами… Просто се чудех дали… би ли могъл да свършиш нещо за мен.
— Какво например? — след кратко мълчание попита той.
— Става въпрос за сестра ми…
— Аха, чух за това. Някаква проклета история. Тъкмо си мислех да ти изкажа съболезнованията си, но… Какво имаш предвид? За завещанието ли става дума, или…
— Не, не е това. Става въпрос за едно-две неща.
— Например?
През десетте дни, откакто Ники бе починала, Ейдриън използваше малкото си свободно време, или това, което можеше да открадне, за да сложи делата на сестра си в ред. И много бързо разбра, че липсват много пари.
— Нали извършваш разследвания?
— Да — отвърна Бонила. — Нещо си загубила ли?