— Всъщност да. Около половин милион долара.
— Уха!
— Сестра ми е претърпяла злополука — преди няколко години, в Германия. И според едно споразумение…
— И ти не можеш да го откриеш?
— Нямах време да го търся — бях много заета. Но… не, не мога.
— Как са банковите й документи?
— Има банкова сметка с около две хиляди долара в нея и спестовна книжка с около… мисля, петнайсет хиляди — но това е всичко. Може би е имала и друга сметка — би трябвало да има и друга сметка, но не знам къде да я търся.
— А как разбра, че има тези пари? Искам да кажа, че половин милион…
— Тя ми каза. Тя живееше с тези пари и не работеше. Мислех си, че са вложени някъде, в нещо като застраховка „живот“. Би ли могъл да откриеш, ако е имала такова нещо?
Бонила премлясна и в слушалката се чу нещо като изщракване. Накрая рече:
— Аха. Бих могъл. Не е толкова трудно.
— О, това е страшно…
— Ти каза две неща…
Ейдриън се поколеба за момент, но събра смелост.
— Другото е, че мисля да заведа дело срещу нейния психотерапевт.
В изръмжаването на Бонила имаше скептична нотка.
— Има проблеми с грешки в практиката… — започна Ейдриън, но Бонила я прекъсна.
— Ще бъда честен с теб, Скаут. Понякога хората изпадат в това, което се нарича „период на мъка“, знаеш го, нали? И им се иска да обвинят някого…
— Не искам да обвиня никого, Еди. Нейният шибан терапевт я уби.
— Е, чак „уби“…
— Става дума за „спомените“, които Ники си е „възстановявала“. В тях нямаше нищо вярно. Всичко е било фантазия. Знам го, защото изкарахме детството си заедно.
— Кви са тия спомени? — Друго изръмжаване.
— Луда история. — Ейдриън не знаеше как да започне.
— И какво точно?
— Ники мислеше, че е била изнасилвана. — Тя пое дълбоко дъх.
— Такива работи се случват. Дори и в най-добрите семейства.
— От сатанисти.
— Уха! — Тя не добави нищо и той попита: — Искаш да кажеш ония с качулките и всичко останало?
— Да. Качулки, свещници и не знам още какво.
— Ясно… Господи!
— С мен също би трябвало да се е случило нещо подобно, но, повярвай ми, бих запомнила такива неща.
— А ти не помниш.
— Не помня — отвърна Ейдриън.
— И мислиш, че терапевтът…
— … си е измислил всичко това.
— Хмм. И защо според теб го е направил?
— Не знам. Но трябва да е станало така.
— Точно това очаквах да чуя — каза Бонила. — Разбирам, че не искаш да кажеш всичко, имам предвид, че може да е забъркан твоят старец или нещо друго — може би ти е много противно, всичките тези перверзии и така нататък. Но че не помниш — това ме затруднява наистина. Както си го обяснявам, ако нещо такова ти се случи, ще ти е трудно да го забравиш.
— Точно така. Освен това…
— Въпросът е: какво би спечелил онзи тип? — попита Бонила. — Искам да кажа терапевтът. Какво би измъкнал от това?
— Две неща. Първо, Ники му оставя пари в завещанието си. За това, че й е помогнал, разбираш ли? Второ, разрових се в справочниците в Интернет. Наистина има случаи на формиране на фалшиви спомени — в повечето случаи родители, а също и членове на семейството твърдят, че обвиненията срещу тях са безсмислици, но психоаналитиците искат пациентите им да повярват в подобен род смахнати истории…
— Защо?
— Защото това означава по-дълго лечение. Искам да изкарам този тип пред съда, за да послужи за пример.
— И искаш да ти помогна, така ли… Как?
— Искам да го разследваш, да откриеш дали има документирани и други жалби — такива неща.
— Значи говорим за… какво? Основни неща. Дипломи, рейтинг на доверие? Така ли?
— Точно.
Бонила замълча за момент, после рече:
— Мога да го свърша. Но…
— Ники ми остави малко пари, които мога да използвам.
— Не в това е въпросът.
— Разбира се, че е. Ще си платя!
— Да, но…
— Еди, настоявам!
Той изчака няколко секунди, после каза:
— Това, което исках да те питам, беше: имаш ли бюджет?
— Ами… — Тя се замисли, очевидно притеснена. — Хиляда долара ще стигнат ли за…
— Дърпам те за опашката — засмя се Бонила. — Ще си удържа само разходите.
Ейдриън понечи още веднъж да протестира, но той я сряза:
— Сега кажи какво имаш за онзи тип?