— Две тайни ченгета! — отбеляза Бонила. — Впечатлен съм.
Леприкона извърна глава.
— А вие кои сте?
— Посетител номер 1 — каза Бонила. — Тя е Посетител номер 2. Имате ли някакви служебни документи?
Мечката сви рамене, като боксьор, готов за атака. Леприкона се усмихна, за да покаже добронамереност, която трябваше да бъде предразполагаща, и рече:
— Това вашият апартамент ли е?
— Не — отвърна Бонила, — затова ме наричат Посетител номер 1. Имате ли служебна карта?
Ченгето се усмихна покровителствено и с въздишка извади малък калъф, върху който имаше емайлирана значка.
— Причината, поради която питам, е — Бонила погледна значката, — че никога не съм виждал двама цивилни да разследват гражданско оплакване.
Леприкона сви рамене и се обърна към Дюран.
— Може би ще предпочетете да отидем в другата стая?
— Мисля, че трябва да си тръгваме — каза Ейдриън и се запъти към вратата.
Мечката й препречи пътя. Тя направи крачка вляво. Той също.
— Какво значи това? — попита Дюран, като гледаше ту единия, ту другия.
Бонила не сваляше поглед от Леприкона.
— Та от кой участък сте?
Луничавото лице за момент издаде колебание, после мъжът отвърна:
— От двайсет и трети.
— Двайсет и трети — изсмя се Бонила. — Като Хаваите, петдесет и деветият щат.
Леприкона се намръщи; подозираше, че му се подиграват, но все още не беше съвсем сигурен.
Бонила с радост реши да му обясни — пристъпи към полицая, застана плътно до него и каза:
— Гледал си много телевизия, мой човек. Защото тук във Вашингтон нямаме участъци. Тук се наричат „районни“, тъпанар шибан — следващия път си научи домашното. — След това му нанесе страшен удар с глава в носа.
Нещо изхруска, пръсна кръв и полицаят изпищя от болка. Бонила го дръпна, стисна го силно и навря Дюк под челюстта му.
— Кротко — прошепна Бонила, като се обърна към Мечката. — Защо не се обърнеш и не поставиш ръце на стената? И ти — той кимна към Дюран, — отстъпи, за да мога да те виждам.
Ейдриън се бе вцепенила до стената.
— Обади се на 911 — викна й Бонила, после видя, че едрият посяга към джоба си, и му кресна: — С лице към стената, задник, чу ли ме!
Но Мечката не слушаше. С почти свръхестествено спокойствие той извади от кобура под мишницата си голям черен пистолет, измъкна дебел метален цилиндър от джоба на палтото си и започна да го завива на дулото.
Бонила се разсмя нервно и невярващо.
— Не вярвам, че…
Но когато заглушителят беше сложен, Мечката направи крачка напред, вдигна пистолета и започна да стреля бавно и небрежно.
Пуф. Пуф. Пуф.
Ейдриън не можеше да повярва, Бонила още по-малко. Едрият мъж заби два куршума в лицето на партньора си и трети в гърдите му и докато Бонила разбере какво прави, вече вървеше към него. Леприкона се свличаше на земята и Бонила можа да стреля само веднъж. Пистолетът му не беше със заглушител и изстрелът прозвуча като експлозия. Но изстрелът беше неточен — от тавана се посипа мазилка — а четвъртият куршум на Мечката улучи гърдите на Бонила и го завъртя. Следващият му подкоси краката и тогава Дюран се хвърли върху Мечката и двамата се изтъркаляха на пода.
Ейдриън се опита да пищи, но не излезе нищо — гласът й беше приглушен, като пищова на Мечката. Изтича до Бонила, приклекна до него и се опита да му помогне — Дюран се бореше с едрия мъж за оръжието му. И беше победен. С ръка върху гърлото му, Мечката го натискаше към пода, като същевременно насочваше пистолета към слепоочието му. Но го махна и вместо да стреля, удари Дюран с дръжката и го повали в безсъзнание. После скочи и без да каже нито дума, изрита Ейдриън така, че тя се преметна и изрева от болка и страх. Бонила пълзеше към оръжието си. Мечката застана тихо зад него, изчака докато раненият хване пистолета си, и изстреля три куршума в гърба му — бавно и методично.
Пуф. Пуф. Пуф.
Накрая се обърна към Ейдриън, която седеше замаяна на пода, допря дулото до челото й и натисна спусъка.
Щрак. Ейдриън замижа, като че ли някаква муха беше влязла в главата й. Но Мечката не мръдна. Стоеше над нея и тя не можеше да избяга, само седеше и хлипаше. Мечката изхвърли празния пълнител, извади от джоба на палтото си друг и го постави. Наведе се над нея и за втори път опря дулото в слепоочието й.