— Той не е доктор Дюран.
— И точно затова сте го дали под съд. Разбирам това. Но това не е граждански иск. Вие сте тук, защото сте видели как убиват хора. Останалото е съвсем друга опера. Така че ще се върнем ли към основната тема?
Ейдриън стисна зъби и погледна към тавана.
— Смятате ли, че едното няма нещо общо с другото?
Петреску не обърна внимание на въпроса.
— Казахте, че големият застрелял партньора си.
— За да може да се добере до господин Бонила — каза Дюран.
— Както казвате, той не е улучил.
— Не, той улучи… — започна Ейдриън.
— А господин Бонила използваше другия като щит — обясни Дюран. — Искаше да принуди едрия… знаете — да хвърли оръжието.
— И големият тип го застреля.
— Той разчистваше пътя си към господин Бонила — обясни Дюран.
— Така ли е? — попита Петреску.
— Да — каза Ейдриън. — Сега няма ли да отидем заедно дотам?
— Няма смисъл — каза детективът. — От отдел „Убийства“ вече са там повече от час. По-добре да ги изчакаме. Да видим какво ще ни кажат.
Детективът продължи да ги разпитва за това, което бяха видели, и особено за начина, по който едрият мъж се бе опитал да убие Ейдриън, но не и Дюран.
— И казвате, че е насочил пистолет към главата ви?
Дюран кимна.
— Но после е променил решението си и ви е ударил с него?
— Точно така — каза Дюран и показа червената следа на челото си.
— Значи не е искал да ви убие — реши Петреску. — А вас? — Той се обърна към Ейдриън.
— Мен искаше да ме убие — каза тя. — И Еди.
— Точно това казах, но… защо? Какво е искал?
— Не знам — отвърна тя.
— Не каза ли нещо?
Ейдриън поклати глава, после промени решението си.
— Ами…
— Какво?
— Каза: „Няма да боли“.
— „Няма да боли“ — повтори полицаят и записа. — Какво няма да боли?
— Да ме застреля в лицето! — отвърна Ейдриън. — Мисля, че се опитваше да ме успокои.
— Шибана буква „А“ — промърмори Петреску и продължи да чука по клавиатурата.
Смугъл мъж с блестяща черна коса подаде глава през вратата, хвърли поглед към Ейдриън и Дюран и помоли Петреску да му отдели минутка.
— Сега започваме сериозната работа — каза Петреску и скочи. — След момент се връщам.
Ейдриън и Дюран стояха, без да говорят; десният й крак нервно подскачаше. Накрая Петреску се върна и внимателно затвори вратата. Седна, въздъхна, изключи компютъра и потри ръце.
— Не запазихте файла! — Ейдриън беше смаяна.
— Не мога да повярвам. — Дюран поклати глава.
— Това беше детектив Вилареал. — Петреску махна към вратата. — Току-що идва от апартамента ви.
— Дали Еди… — почна Ейдриън.
— Сега попълва доклада си. Прокуратурата ще го иска като база за съдебна жалба срещу вас. Предполагам, че…
— Какво? — възкликна Ейдриън.
— Казах вече.
— Каква жалба? — попита Дюран.
— Доколкото ми е известно — успокояващо каза Петреску, — може да има някои смекчаващи обстоятелства. Може би вие двамата се нуждаете от психиатрична помощ. Но подаването на лъжливо съобщение е престъпно деяние. Опит за подвеждане — има и затвор, и глоба.
— За какво говорите? — попита Дюран.
— Говоря, че всъщност нищо не се е случило — апартаментът ви е чист.
— Отишли сте на погрешен адрес — изръмжа Дюран.
— Завел ги е човекът от охраната на блока — каза Петреску. — Вашата поща — пощата на Джефри Дюран, е била струпана на масичката в антрето на апартамента. Това звучи ли ви като погрешно място?
Дюран беше толкова изненадан, че не успя да отговори.
— Те са изнесли труповете — каза Ейдриън.
— Защо да го правят? — зачуди се Петреску. — И кои са всъщност „те“ в крайна сметка? Само един едър тип — за другия се предполага, че е мъртъв, нали?
— Не знам — каза Ейдриън. — Исках да кажа… откъде да знам? Вие сте детективът, не аз!
— Правилно. Аз съм детективът. А също и Вилареал. И това, което казва той, е, че на пода няма кръв. Нищо не е пипнато. Може би големият тип е почистил. А може би няма трупове, няма бъркотия. И никой не е чул нищо — и не е видял нищо. Само вие двамата. И тъкмо защото съм детектив, това ме кара да се чудя: как един тип е измъкнал две тела от оживена жилищна сграда, без да бъде забелязан — без значение как и от кого. Дали ги е мъкнал по стълбите, или е взел асансьора? Дали ги е завил в няколко черги, пуснал ги е през прозореца, или какво? — Той погледна Дюран. — Вашата теория по въпроса ще ми бъде интересна.