Седна в креслото до прозореца и започна да чете — от време на време задрямваше, после се събуждаше стреснато и отново се унасяше. Полека-лека зората се показа зад магистралата и превърна паркинга в голяма ярка плоскост.
Тя се изправи, плесна ръце и подръпна завивката на Дюран.
— Да тръгваме!
— Какво? — Дюран примига срещу нея. — Колко е часът?
— Шест и половина!
— Господи! — изстена той, обърна се и се зави презглава.
— Хайде — настоя Ейдриън. — Искам да отидем до апартамента ви.
Още замаян от съня, Дюран седна и разтърка очи.
— Сигурна ли сте, че е умно?
— Полицията скоро е била там. Мисля, че можем да погледнем в компютъра ви.
Дюран кимна, полузаспал. Накрая стъпи на пода, приглади косата си и рече:
— Само да се облека.
— Мислех си за това, което се случи — каза Ейдриън. — Как са разбрали, че Бонила и аз сме там?
Дюран изпъшка и се наведе да си обуе чорапите.
— И какво смятате?
— Че телефонът ви се подслушва. Или пък че вие… сте им съобщили, че идваме.
— Не съм казвал на никого. — Дюран се намръщи, прозя се и поклати глава, за да прогони окончателно съня.
— Казахте, че единият мъж ви изглеждал познат — напомни му Ейдриън.
— Да, но това беше само… Така, между другото. Като че ли съм го срещал по улицата или нещо такова.
— Но…
— Защо пък някой ще ми подслушва телефона? — попита Дюран.
— Искате ли да ви отговоря? — Ейдриън го погледна в очите.
— Да — Дюран кимна, изненадан от въпроса й.
— Защото около вас става нещо.
— Какво? — Челото му се смръщи.
— Не знам — отвърна Ейдриън.
— Може би сте права… — Той замълча. — А може и да грешите.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа: вас се опитаха да убият. Вашият апартамент беше преобърнат наопаки. Може би вашият телефон е бил подслушван.
Тя се замисли. В това, което казваше, имаше смисъл. (После отново: „Двама пациенти са нещо нормално, двама пациенти са…“.)
— Повярвайте ми — каза тя, — става въпрос за вас.
Взеха метрото от „Спрингфийлд“ до станция „Кливланд Парк“ и излязоха на няколко крачки от „Старбък“. Оттам до „Кулите“ имаше само пет минути ходене.
Дюран отключи и влязоха — просторно помещение, облицовано с мрамор и осветено от огромен полилей, чиито отблясъци падаха върху елегантни канапета и рамкирани черно-бели фотографии на стар Вашингтон. Нямаше портиер, само бюро за охраната, което в момента беше празно.
Нито Ейдриън, нито Дюран промълвиха дума, докато асансьорът не ги качи до шестия етаж. Накрая спря и вратите се отвориха към широкия коридор.
— Като крадци сме — прошепна Ейдриън.
Дюран й кимна разбиращо.
Мушна ключа, превъртя го тихо и отвори широко вратата — почти очакваше Мечката да връхлети срещу тях като внезапна буря. Но нямаше нищо — нито движение, нито звук, освен далечното бръмчене на хладилника. Дюран пристъпи вътре и с почуда усети как напрежението му спада. Спомни си как, когато се бе върнал от полиграфа тук му се бе сторило съвсем обикновено. Сега се чувстваше различно. „Има нещо в това място — помисли си той. — Просто обичам да си стоя тук.“
— Влизайте — каза той почти с момчешка бодрост.
Ейдриън с един поглед установи, че някой е положил големи усилия да прикрие насилието от предния ден. Нито трупове, нито кръв. Само мирис на химикал за почистване с боров дъх. Мина бавно през стаята, търсейки някаква следа от случилото се, и почти се бе отказала, когато я откри: една вдлъбнатина в стената пред кабинета на Дюран. И дълбока резка в дървената рамка на вратата. Човек трябва все пак да знае къде да гледа.
— Виждате ли? — каза тя. — Това е от куршумите.
— Убеден съм — кимна Дюран. — Нали бях тук.
Той разгледа повредите.
— Отмъкнали са телата, разбира се.
— Виждам защо полицията не е повярвала — въздъхна тя. — Ако някой ви каже, че е имало убийство, че тук е имало трупове, кръв… а когато са дошли, не са открили нищо… — Гласът й заглъхна. — Искам да кажа, кой би тръгнал да търси драскотини по вратите? Кой би гледал по-внимателно. И аз не бих го направила.
Отиде до мястото, където беше падал Бонила, и загледа пода.
— Не разбирам.
— Какво? — попита Дюран.
— Нищо не разбирам. Наистина, биха могли да почистят навреме, преди да пристигне полицията, но… какво са направили с Еди? И с другия мъж? Как са ги изнесли от сградата?