— Може би през гаража?
Дюран, не по-малко озадачен от нея, посочи масичката до дивана.
— Вижте — каза той.
— Какво? — Ейдриън се намръщи.
— Лампата — каза Дюран. — Изчезнала е. Сигурно съм я счупил, когато ударих онзи тип.
— Къде ви е компютърът? — Ейдриън потръпна.
— Вътре. — Той я поведе към кабинета си.
— Почнете вие — каза тя и седна.
— Какво да търся? — попита той.
— Бележки за пациентите. Адресна книга. Каквото може да намерите.
Той натисна бутона за включване и компютърът започна да шуми тихо и да цъка, докато правеше рутинната си проверка. Мина минута, после се появиха иконите.
— Така — каза той. — Какво искате сега?
— Бележките за пациентите. Имате ли файл за Ники?
Дюран кимна. После бързо натисна последователно старт и файнд и даде указания на компютъра да извади всичко, което има за Съливан. Момент по-късно заглавията на петдесет и шест файла се появиха в малък прозорец. Повечето бяха озаглавени Нико, с номер след името. Ейдриън наблюдаваше зад рамото му.
— Какви са тези номера? — попита тя.
— Първи сеанс, втори сеанс, трети и така нататък.
— Да ги отворим — предложи тя.
Дюран натисна отново върху файла, после влезе в „Уърд“. На монитора се появи яркият екран на „Майкрософт“ и малко след това се появи страница, съдържаща цифри, ред след ред. Хиляди цифри. Невярващ, Дюран се плъзна по първата страница към втората във файла, после към третата. Всички бяха едно и също. Накрая се обърна към Ейдриън.
— Не разбирам.
— Нека погледна.
— Ще се оправите ли?
Тя кимна, зае мястото му и започна да чука по клавиатурата.
— Като бях в университета, работих на половин ден в един компютърен клуб — каза му тя; пръстите й летяха по клавишите. — През първата година. Едва почвах следването, но… — Тя спря да чука и вдигна очи към него. — Имаме проблем.
— Това и аз го разбирам — но какъв?
Тя погледна списъка на файловете и избра последната колона вдясно. Тя започваше с думата „Променена“ и отдолу следваха поредица от дати и часове, съответстващи на всеки файл. Датите бяха все същите, времето се различаваше с минута или нещо подобно. 14 ноември, 3:02 след полунощ.
— Копеле! — промърмори Ейдриън.
— Какво?
— Как се казва другият ви пациент? — попита тя.
— Де Гроот.
— Имате ли файл за Де Гроот?
— Разбира се.
Тя пробяга по клавиатурата и компютърът избра файловете в директорията „Де Гроот“. От един поглед разбраха, че всичките са променени на 14 ноември около три през нощта. Въпреки очевидното Ейдриън извика Де Гроот 13 само за да види — както при файла в директорията Съливан, че всичко се състои само от цифрата 1, повторена хиляди пъти.
— Нощес някой е изчистил тези файлове — въздъхна тя. — И то само текстовите ви файлове.
— Как? — Дюран не можеше да повярва.
— Не е сложно. — Ейдриън сви рамене. — Обзалагам се, че ако се върнете в „Програма“, ще видите малък файл с хитроумно име като… „Изтриване“ или „Горене на текст“.
— Шегувате се.
— Изобщо не се шегувам.
— Някой е вкарал програма…
— Всеки може да си я смъкне от хакерски сайтове — каза тя и измести стола си назад.
Дюран тихо проклинаше.
— Но информацията е все още там — настоя той. — Тя не може да изчезне.
— Не може ли? — попита Ейдриън и вдигна вежди.
— Не може — каза той. — Това е като реалната памет. Дори и при амнезия това е само въпрос на възстановяване. Данните от този диск са някъде. Всичко, което е променено, е задраскването на адресите.
— Това не е заличаване на адресите — обясни му Ейдриън. — Те са променили данните в тях в поредица от единици. Това е съдържанието им сега. Това ви казват. — Тя отново погледна екрана и каза с надежда: — Освен ако нямате резервни файлове?
— Тука — каза Дюран и отвари чекмеджето от лявата страна на бюрото. Вътре имаше само химикалки, моливи, ножици, кламери и празни листове. — Искам да кажа, че бяха тук.
Ейдриън надзърна в кошчето за боклук до бюрото.
— Да не е това? — попита тя и вдигна един зипдиск, който някой бе смачкал като бирена кутия.
Дюран погледна надписа и изруга.