— Казахте, че имате и касети — напомни му Ейдриън.
Дюран кимна.
— Къде ги пазехте?
— Не съм — изпращах ги по пощата до… — Внезапно той примигна и изстена. — Олеле…
— Какво има?
Дюран бръкна в джоба на сакото си и извади касета, надписана „Де Гроот 34“. — Трябваше да я изпратя, но… всичко се обърна с краката нагоре.
— Тази единствената ли е, която имате?
Дюран кимна.
— А какво е това? — попита Ейдриън и посочи един апарат до компютъра.
— Телефонен секретар — каза той и натисна с пръст бутона „превъртане“.
Първо бавно, след това по-бързо лентата започна да се пренавива, издавайки висок и кух виещ звук, който напомни на Ейдриън за едно от превъплъщенията на Ники в робот. Накрая той натисна „стоп“ и се чу високо „щрак“.
— Който и да е бил, говорил е дълго — отбеляза Дюран и натисна бутона „възпроизвеждане“.
В началото се чу само пращене, последва мъжки глас, тих и доверителен. „Здравей, Джеф… Имам съобщение за теб — така че е важно да внимаваш, окей? Това е за теб. Остави всичко и слушай внимателно…“ Последва секунда тишина и после от апарата се надигна трептящ шум, като че ли бе ударен камертон. Сигналът се повиши, намаля, отслабна и запулсира, като че ли все повече се приближаваше, после се отдалечи, за да се върне отново.
Озадачена от необичайния шум, Ейдриън се вслуша в машината, като се опитваше да разбере какво означава този звук. Но не беше възможно — машинен шум, лишен от смисъл, с неизвестен произход. След малко се отказа и се обърна раздразнена към Дюран.
Той се бе променил изцяло.
— Джеф? — Никога не му бе казвала така и сега това й се стори странно. Той не я забеляза. Остана неподвижен, погълнат от сигнала, леещ се от телефонния секретар. Ейдриън го задърпа за ревера и го повика пак, но пак нямаше реакция.
— Това сигурно е факс — обясняваше му тя и го дърпаше за сакото. — Да се махаме оттук.
Дюран отново не реагира — бе започнал да трепери. На устните му изби пяна.
— Какво ти става? — възкликна тя и отстъпи; гласът й беше забързан шепот. Бе изплашена и се опитваше да го дръпне от бюрото, но нямаше как. Беше неподвижен, вкаменен, колона от камък, висока метър и осемдесет. — Хайде — помоли му се тя, — да тръгваме!
Но той не бе в състояние нито да я види, нито да я чуе — това беше очевидно. Зениците му бяха разширени, ирисите се бяха стеснили, като че ли беше тъмна нощ в тъмно мазе, а не десет сутринта в неговия кабинет.
Треперенето му се засили и той започна да се клати. И изведнъж Ейдриън поразена забеляза, че от ноздрите му потича кръв и капе по ризата му. Знаеше какво да направи, апаратът беше пред нея — но нещо лошо се бе случило с краката и ръцете й. Като че ли се намираше в някакъв вихрен кошмар, парализирана от призрака на нещо, което се промъкваше към нея от тавана.
Кръвта му потече още по-бързо, капките падаха на пода и цапаха обувките му — и тя инстинктивно отскочи. И в същия момент преодоля влиянието, което това заклинание имаше върху й. Пое дълбоко въздух и занатиска бутоните на телефонния секретар, докато звукът не престана.
— Божичко — каза Дюран сънено, — вижте! — Той се олюляваше и гледаше втренчено предницата на ризата си. — Потекла ми е кръв от носа.
Сега беше ред на Ейдриън да се разтрепери. Но се овладя, взе една хартиена кърпичка от кутията на бюрото и му я подаде. После каза:
— Ако има телефонни обаждания или съобщения, аз се оправям.
Дюран я погледна озадачено, после вдигна глава към тавана, притисна кърпичката към носа си и попита:
— Все пак кой беше?
— Не помните ли?
— Не. — Той поклати глава.
— Добре, нека се опитаме да разберем. — Тя вдигна слушалката и набра 69. После грабна химикал и започна да пише на тефтерчето това, което й съобщаваше електронният глас. „Последният номер, набирал вашия телефон, е 202-234-8484.“ Като свърши, показа номера на Дюран, но той не му говореше нищо.
— Все още може да използваме компютъра — каза тя и седна пред монитора.
— За какво? — попита той, докато я гледаше как работи с клавиатурата.
— Има обратно търсене на адреса по телефонния номер в Интернет. Подаваш номера, те ти съобщават адреса. — Дюран я гледаше как попълва съответните прозорчета, като изписва телефонния номер и кода на областта, получени от 69. Наблюдаваха и чакаха, докато пясъчният часовник се въртеше в центъра на монитора.