Това само по себе си беше достатъчно смайващо. Не си представях Найджъл романтик. Третата изненада обаче се оказа най-голямата — онова, което пресече веселието ми и накара сърцето ми да забие учестено в закъснял ужас.
Отново разлистих бележника и усетих как пръстите неочаквано изстиват и се сковават, а в устата ми се появява вкус на памук, на химикали. Разбира се, от самото начало си знаех, че ако ме пипнат с бележника на Найджъл, ще си навлека сериозни неприятности. Но когато продължих да чета, осъзнах какъв огромен риск съм поел. Понеже държах в ръцете си нещо много по-уличаващо от няколко стихотворения и драсканици. И ако Найджъл заподозреше, че аз съм крадецът, щях да си заслужа нещо повече от побой. Ако някой някога узнаеше какво съм научил…
За това нещо брат ми щеше да ме убие.
4
Разглеждате уебдневника на sineokomomche.
Публикуван в: 21:30, четвъртък, 14 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: разочарован
Слуша: Блонди: „Представи си“
Още нямах валентинка от Albertine. Питах се дали наистина я е обичал? Дали са лежали един до друг в леглото — ръката му, небрежно преметната през рамото й, лицето й притиснато към извивката на шията му? Дали когато се е събуждал и я е виждал до себе си, се е питал с какво е заслужил такъв късмет? Дали понякога не е забравял кой е, не си е мечтаел, че чрез любовта си към нея ще стане добър човек?
Обаче любовта е вероломно творение, изменчива е по природа, кара бедняка да се чувства цар за един ден, прави и от най-нестабилния човек образец на стабилност, превръща се в патерица за слабия, в щит за страхливеца, докато не отмине първоначалното вълнение.
Той затъна с двата крака. Знаех си, че така ще стане. Някогашният ми мъчител, който насила ме караше да ям паяци, най-сетне се оказа фатално влюбен. И то в най-невероятната жена, вследствие на една от онези случайни срещи, които не бих могъл да предвидя.
Сигурно бихте я нарекли привлекателна. Разбира се, изобщо не беше мой тип, но Найджъл винаги е бил перверзен, затова момчето, което през цялото си детство се е мъчело да избяга от една по-възрастна жена, сега се оказа в лапите на друга. Тя се казваше Триша Голдблум, преди време мама работеше при нея. Елегантна блондинка с почти бяла коса на петдесет и няколко години, излъчваща безпомощност, която прави жените неустоими. Е, всеки с вкуса си, нали така? Сигурно е била поласкана. Госпожа Електриковосиньо, както я наричах, беше разведена и свободна да се отдаде на предпочитанието си към красиви млади мъже…
Вече звучи ли ви познато? Винаги съветват писателите да пишат за познати неща. А литературата е стъклена кула, изградена от многобройни мънички истини, зрънца пясък, слепени в една-единствена лъскава лъжа…
Той не я познаваше от времето, когато мама работеше при нея като чистачка. Сигурно я бе срещнал един-два пъти по кафенета или магазини в града. Но никога не е имал повод да говори с нея, да я опознае, както я опознах аз. А пък онзи ден на пазара, който помнех толкова живо…
Доколкото мога да преценя, Найджъл изобщо не си го спомняше. Може би затова бе избрал нея — мисис Робинсън от Малбри, чиято тайна колекция от млади мъже беше оцветила репутацията й не в синьо, а в алено в очите на хора като Катрин Уайт, Елинор Вайн и най-критичната от всички — Глория Грийн.
Не че по онова време Найджъл е давал и пет пари за това. Той беше сляпо влюбен. Само че госпожа Голдблум ценеше дискретността и отначало връзката им беше тайна и контролирана изцяло от госпожа Голдблум. Все пак научих всичко от дневника му: колко хитро го беше подмамила, дори страстта й към сексиграчките беше скрита там, сред разните хайку и звездните карти.
Разбира се, първият ми импулс беше да кажа на мама, която мразеше госпожа Голдблум, откакто тя ни изостави, и чиято злост не ставаше по-малко отровна от това, че е била трупана скришно. Обаче наистина вярвах, че Найджъл е способен да ме убие. Познавах нрава му и знаех, че и в любовта, както и във войната, Найджъл е способен на всичко.
Затова криех откритието си, докато не дойде подходящ момент да го използвам. Не казах на мама, нищичко не споменах и на двамата, дори завоалирано. Бях сам с тайната си — цяла купчина откраднати банкноти, които не можех да похарча, без да се улича.