Единственият принос на sineokomomche е малък стъклен буркан под седалката. Останалото е от Среднощносиньо, понеже той усилва звука, увеличава парното, шофира до дома си по обичайния начин, по обичайния си маршрут, на обичайната скорост. Вътре в буркана една оса лениво се мъкне по пода.
Оса ли? По това време на годината? Насекомото бавно се разбужда насред усиленото бръмчене на синтезатори и китари. Пролазва към източника на топлина, жилото му започва да пулсира в ритъм с баса и с барабаните. Среднощносиньо не я чува. Нито пък я вижда как пълзи по гърба на седалката и после по прозореца, където бавно разперва криле и започва да се блъска в стъклото…
Две минути по-късно осата се е окопитила. Съчетанието от музиката, топлината и светлината най-сетне я е разбудило напълно. Полита, блъска се в стъклото, отскача назад и упорито опитва отново. После полита към предното стъкло точно когато Среднощносиньо наближава кръстовището, шофирайки с присъщото си нетърпение, ругаейки останалите участници в движението и пътя и потропвайки по таблото в ритъма на нервността си…
Забелязва осата. Инстинктът му се задейства. Вдига ръка към лицето си. Усетило мига, насекомото се доближава още мъничко. Среднощносиньо замахва, стиснал волана с една ръка. Само че осата няма къде да избяга. Полита обратно към предното стъкло, откъдето започва да жужи гибелно. Вече изпаднал в паника, Среднощносиньо несръчно се опитва да напипа копчето за прозореца. Не успява и вместо това увеличава звука безбожно и…
Бум! Децибелите стават почти оглушителни, неочакван катаклизъм от звуци, който изтръгва волана от ръката му, трепереща спазматично… И докато Среднощносиньо се мъчи да овладее колата, тя се плъзва напряко на двете платна, гумите свистят беззвучно към банкета и политат към ада под воя на китарите…
Иска ми се да вярвам, че е помислил за мен. Точно в този момент, когато главата му е пробила предното стъкло, иска ми се да вярвам, че е видял нещо повече от измислено съзвездие или сянката на онази с косата. Иска ми се да вярвам, че е зърнал познато лице, че в онзи мигновен проблясък преди смъртта е разбрал кой го е убил и защо.
Но пък може и да не е станало така. Тези неща са толкова мимолетни. А Среднощносиньо е умрял мигновено или поне няколко секунди след удара, когато колата се е превърнала в огнено кълбо, унищожило всичко вътре.
Е, може пък осата да се е измъкнала жива.
Дори не го е ужилила.
Изпратете коментар:
Captainbunnykiller: И той се върна!!!
Toxic69: Върхът си!
chrysalisbaby: ау ау
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
sineokomomche: Albertine? Ти ли си?
JennyTricks: (изтрит постинг).
sineokomomche: Albertine?
7
Разглеждате уебдневника на Albertine.
Публикуван в: 22:46, петък, 15 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: будна
Това е само фикция. Никого не е убил. Но въпреки това ето ги — неговите признания във вид на измислици. Твърде подобни на истината, за да са лъжи, и твърде зловещи, за да са истина. Валентинки от отвъдното, картички от мъртвите.
Това е само фикция, нали? Нима е възможно да е нещо друго? Този виртуален свят е така прекрасно сигурен, здраво скрепен за действителността. Виртуалните му приятели също са зад безопасна преграда, отвъд пътечката на мишката. Никой не очаква да се срещне с истината в световете, които създаваме за самите себе си. Никой не очаква да се чувства по този начин, като в огледало, смътно.
Но sineokomomche притежава специално умение да моделира истината според целите си. Постъпва така и с хората, навива ги като механични играчки и ги запокитва към…
Стени? Камиони с ремаркета по натоварен главен път?
Читателю, аз го убих. Какви опасни думи. Какво трябва да направя с тях? Той вярва ли в нещата, които ми казва, или просто се опитва да ми бръкне в мозъка? Найджъл караше черна тойота. Знам и как шофираше, също и за страха му от оси, и любимите му парчета, и сиди плейъра под седалката. И най-вече си спомням колко го разтревожи онова писмо и как тръгна към къщата на майка си, за да се оправи с брат си веднъж завинаги…
sineokomomche цял ден се опитваше да се свърже с мен. В пощенската си кутия имам пет неотворени имейла от него. Питам се какво ли иска от мен. Признание? Лъжи? Обяснения в любов?