И проумях колко лесно мога да си отмъстя на всички тези хора, колко лесно мога да ги накарам да ми обърнат внимание, да ги принудя да страдат досущ като мен. И за пръв път от ранното си детство насам изпитах въодушевление. Усещане за сила, за прилив на енергия, мощ, поток, напор, заряд.
Заряд. Толкова многозначна дума, намекваща за власт и укор, за нападение и задържане, за плащане и цена. Мирише на изгорели жици и на спойка, а на цвят е като лятното небе — буреносно и сияйно.
Не мислете, че се опитвам да се оправдая. Казах ви, че съм лош. Никой не ме е карал да го правя. През онзи ден взех съзнателно решение. Можех да постъпя и правилно. Можех да прекратя цялата тази работа. Да кажа истината. Да призная лъжата. Имах избор. Можех да си тръгна от къщи. Да избягам от хищното растение…
Само че мама ме гледаше и аз съзнавах, че никога няма да направя тези неща. Не че се боях от нея — макар че наистина се боях, адски се страхувах. Просто ми се стори толкова примамливо да си зареден със сила, да си онзи, към когото всички обръщат очи…
Знам. Не мислете, че се гордея. Не е най-великият ми миг. Повечето престъпления са изненадващо дребни, а моите, опасявам се, не правят изключение. Но бях млад, твърде млад, за да си давам сметка колко хитро ме манипулираше тя, как ме направляваше през поредица от обръчи към наградата, която в крайна сметка щеше да се окаже най-страховитото наказание…
А сега тя се усмихваше — искрена усмивка, излъчваща одобрение. В онзи момент го исках, исках тя да каже „браво“, въпреки че я ненавиждах…
— Кажи им, С. М. — подкани ме тя и ме прикова с лъчезарната си усмивка. — Кажи им какво ти е направил онзи.
10
Разглеждате уебдневника на sineokomomche.
Публикуван в: 03:58, неделя, 17 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: перверзно
Слуша: Юсс: „Не съм влюбена“
Първото нещо, което се случи след това, беше, че поставиха Емили под опеката на социалните. Само като предпазна мярка, така казаха, за да осигурят безопасността й. Нежеланието й да уличи д-р Пийкок бе възприето като доказателство за отдавнашно насилие, а не чисто и просто като невинност, а гневът и недоумението на Катрин, когато й бяха отправени обвинения, бе възприет като допълнително доказателство за някакъв конфликт. Явно нещо ставаше. В най-добрия случай — цинична измама. В най-лошия — мащабен заговор…
А ето и показанията на негова милост. Казах, че отначало е било съвсем невинно. Д-р Пийкок се държал много мило. Частни уроци, пари в брой от време на време — така ни подмамил. Със същото се обърнал и към Катрин Уайт — жена, преживяла депресия, амбициозна и суетна, изпълнена с толкова огромно желание да повярва, че детето й е специално, че си затворила очите за истината…
Разбира се, книгите в библиотеката на д-р Пийкок бяха съществена подкрепа на показанията ми. Биографии на най-прочутите в литературата синестети. Набоков, Рембо, Бодлер, Де Куинси — наркомани съгласно собствените им признания, хомосексуалисти, педофили, хора, чийто устрем към възвишеното измества дребнавия морал на епохата. Материалите, иззети като доказателства, не бяха точно инкриминиращи, но полицаите не са големи познавачи на изкуството, а самият обем от материали в библиотеката на д-р Пийкок бе достатъчен, за да ги убеди, че са спипали когото трябва. Снимки с момчетата от „Сейнт Осуалдс“, докато е бил директор. Томове с гръцко и римско изкуство, гравюри със статуи на голи млади мъже. Първото издание на „Жълта книга“ на Биърдзли, сбирка с илюстрациите на Овъндън към „Долита“, актова рисунка с молив на млад мъж (приписвана на Караваджо), богато илюстриран екземпляр от „Градината на уханията“, книги с еротична поезия от Верлен, Суинбърн, Рембо и Маркиз дьо Сад…
— Показвали сте това на седемгодишно дете?
Д-р Пийкок се опита да обясни, че било част от обучението на момчето. Че Бенджамин проявявал интерес, искал да разбере какъв е…
— И какъв беше той според вас?
Д-р Пийкок отново се помъчи да просветли аудиторията си. Само че ако Момчето X беше омагьосано от изследването на синестезията, от музиката, от мигрените и от оргазмите, които се проявяваха под формата на цветни следи, полицията явно много повече искаше да установи точно за какво са си говорили двамата с Момчето X по време на частните уроци, дали докторът се е опитвал да го докосне, дали му е давал наркотици, дали е оставал насаме с Бенджамин или с братята му.