А когато д-р Пийкок най-сетне избухна и даде воля на гнева и на безсилието си, полицаите се спогледаха и казаха:
— Ама че характер имате! Някога посягали ли сте на момчето? Удряли ли сте му плесница, наказвали ли сте го някак?
Пийкок безмълвно поклати глава.
— Ами момиченцето? Сигурно за вас е било мъчително да работите с толкова малко дете. Особено с оглед на факта, че сте свикнали да обучавате момчета. Имало ли е случаи, когато не е била отзивчива?
— Никога — отговори д-р Пийкок. — Емили е мило момиченце.
— Което иска да се хареса?
Той кимна.
— И би подправило резултата?
Д-р Пийкок разпалено отрече. Само че злото вече бе сторено. Бях нарисувал повече от достоверна картина. И ако Емили не потвърждаваше неговата версия, това се дължеше просто на факта, че тя е млада, объркана и отрича начина, по който е била използвана…
Опитаха се да скрият историята от пресата. Все едно да се помъчиш да спреш прилива. Вълната от спекулации плисна веднага след излизането на филма. В края на годината Емили Уайт се превърна в национална новина, а после, също толкова внезапно, се сдоби с позорна слава.
Таблоидите излязоха с мощни заглавия: „Обвинения за злоупотреба по случай за свръхсетивност“. „Вижте как свири Емили!“ („Сън“) и най-доброто, от „Мирър“: „Измама ли е Емили?“
Джефри Стюартс, журналистът, следил случая на Емили отначало докрай, живял със семейството, присъствал на сеансите в Имението, отговаряше на скептиците с разпалеността на същински фанатик, но сега надуши какво предстои и бързо смени курса, пренаписа книгата си — която щеше да се казва „Експериментът Емили“ — и включи в нея не само слуховете за нещо позорно и мръснишко в Имението, а и силни намеци за по-тъмна истина, скрита зад явлението Емили.
Строгата и амбициозна майка, слабият и безполезен баща, влиятелната приятелка, последователка на движението ню ейдж, детето жертва, обучено да изпълнява музика, хищният старец, разяждан от своите маниакални страсти. И, разбира се, Момчето X. Реабилитиран от онова, което му се бе наложило да преживее, той беше затънал в историята до шия. Простодушната жертва. Невинният. Отново превърнал се в синеокото момче.
Разбира се, изобщо не се стигна до съд. Дори до съдия не се стигна. Още по време на разследването д-р Пийкок претърпя инфаркт, който го изпрати в интензивното. Делото се отлагаше до безкрай.
Обаче дори най-лекият мирис на дим беше достатъчен, за да убеди публиката. Присъдата на таблоидите беше бърза и сигурна. Всичко приключи само за три месеца. „Експериментът Емили“ се изстреля направо в списъка на бестселърите. Патрик и Катрин Уайт се уговориха на пробна раздяла. Инвеститорите оттеглиха парите си, галериите престанаха да излагат работите на Емили. Федър се премести при Катрин, а Патрик се изнесе в пансион извън Малбри.
Казваше, че било временно. Просто за да им даде малко пространство. След няколко опита за палеж пред Имението беше поставена двайсет и четири часова полицейска охрана. Вестниците погнаха Катрин. Фотографи обсадиха къщата и нападаха всеки, който прекрачи прага.
На входната врата се появиха графити. Пристигаха камари изпълнени с омраза писма. „Световни новини“ пуснаха снимка на Катрин, обляна в сълзи, и съпътстваща я статия (потвърдена от Федър, на която платиха пет хиляди долара), че е преживяла психически срив.
Коледа не донесе почти никакво подобрение, макар че пуснаха Емили у дома за празника. Дотогава детето беше под опеката на социалните служби, които не успяха да открият никакви признаци за сексуален тормоз и я разпитваха внимателно, но неотстъпно, докато тя не започна да се чуди дали не полудява…
Помъчи се да си спомниш, Емили.
Знак как става. Прекрасно знам. Добротата също е оръжие, вълшебна пръчица, която съсипва паметта и я превръща в захарен памук.
Всичко е наред.
Просто кажи истината, Емили.
Представете си какво й е било. Всичко се бе объркало. Разследваха д-р Пийкок, родителите й внезапно се оказаха разделени, хората непрекъснато й задаваха въпроси и макар все да повтаряха, че вината не е нейна, тя не можеше да се отърси от усещането, че по някакъв начин и тя е виновна, че малката бяла като сняг лъжа се е превърнала в лавина…
Слушам цветовете.
Искаше да каже, че всичко това е било грешка, но, разбира се, беше твърде късно. Искаха да им демонстрира, веднъж завинаги да им покаже дарбата си далеч от влиянието на д-р Пийкок и на майка си, искаха едно нейно изпълнение, което да потвърди или да опровергае твърдението, че тя е измислица, пионка в тяхната игра на измама и алчност…