Понякога, когато е сам, чете. Отначало бавно и скришом: книги за пътешествия и фотография, стихове и пиеси, разкази, романи и речници. Печатното слово е различно от онова, което вижда край себе си. В неговото съзнание действието се развива без участието на тялото му. Чете в мазето късно нощем на светлината на гола електрическа крушка — понеже си няма стая, тайничко е превърнал мазето в тъмна стаичка. Тук чете книги, които учителят му не би повярвал, че Брендан е способен да проумее, книги, които ако съучениците му го пипнат да чете, ще го превърнат в мишена на присмеха на всеки хулиган.
Обаче тук, в тъмната си стаичка, той се чувства в безопасност; тук никой не му се присмива, когато следи думите с пръст. Никой не го нарича бавноразвиващ се, когато изчита думите на глас. Не, това си е личното местенце на Брендан. Тук може да прави каквото си иска. Понякога, когато е сам, мечтае. Мечтае да се облече по друг начин, не в кафяво, да накара хората да го забелязват, да покаже истинските си цветове…
Точно това е проблемът, нали? През целия си живот е бил Брендан Браун, обречен да бъде глупав, да не проумява нищо. Всъщност никога не е бил глупав. Просто добре се е прикривал.
В училище също правеше минималното, колкото да се защити от подигравките. У дома винаги се преструваше, че е лишен от въображение и от мисъл. Знае, че така е по-безопасно сега, когато Бен е заел мястото му, когато му е отнел обичта на мама, когато го е погълнал, както самият той погълна Мал по време на отчаяната битка за надмощие…
Не е честно, мисли си Брендан Браун. И той има сини очи. И той притежава специални умения. Заради стеснителността и заекването всички смятат, че той не умее да се изразява. Брендан обаче знае, че думите притежават огромна сила. Иска да се научи да си служи с тях. И го бива с компютрите. Умее да преработва информация. Бори се с дислексията с помощта на специална програма. По-късно, под прикритието на работата си в закусвалнята, се включва в група по творческо писане. Отначало не го бива много, но се труди упорито, иска да се научи. Думите и техните значения го омагьосват. Иска да научи повече за тях. Иска да сведе езика до неговата дънна платка…
И най-важното, сдържан е. Сдържан и много търпелив. Ако закове своя многобагреник за мачтата, все едно да оповести намеренията си. Брендан Браун обаче не е вчерашен. Брендан цени камуфлажа. Затова е оцелял досега. Понеже се е сливал с фона, оставял е другите да блестят, стоял е отстрани и е наблюдавал как противниците му се самоунищожават…
В „Изкуството на войната“ Сун Дзъ казва: „Във война заблуждавай и ще успееш“. Е, ако има нещо, което нашето момче прекрасно знае, то е как да мами и да поражда недоумение.
„Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.“
Той старателно подбира момента. Никога не е бил импулсивен. За разлика от Найджъл, на когото винаги можеш да разчиташ първо да действа, после да мисли (ако изобщо мисли) и да откликва на стимули, които са толкова очевидни, че дори дете би могло да го разиграва…
„Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш.“
Лесна работа, ако става дума за Найджъл. Една подходяща дума ще свърши работа. В конкретния случай тя води до насилие, до верижна реакция, която никой не може да спре и която завършва със смъртта на брат му в синьо и с ареста на брат му в черно, а Брендан негодникът се отървава и от двамата, по-бял от сняг…
Първо, черен молескинов бележник.
Второ, няколко снимки на брат му в черно, който лудува с Триша Голдблум, наричана още госпожа Електриковосиньо, някои от които са удобно интимни, направени с телеобектив от задната градина на дамата и проявени тайно в тъмната стаичка, за която никой не знае, дори мама…
Събери тези две неща като глицерин и азот и…
Бууум!
Всъщност се оказа прекалено лесно. Хората са толкова предсказуеми. Особено Найджъл с неговите настроения и с буйния му нрав. Благодарение на ефекта на обратния ореол (Найджъл винаги е мразел Бен) нашият герой трябваше само да навие пружината и да го постави на точното място, останалото беше предрешено. Небрежно прошушната дума в ухото на Найджъл, която да намеква, че Бен го шпионира, споменаването на тайно скривалище, подхвърлянето на улики, които Найджъл да открие под матрака на брат си, а после единственото, което се искаше от нашето момче, беше да се махне от мястото, докато се разиграва зловещата сцена на убийството.