Наистина ли не си се досетила какво ще направиш за мен? О, Albertine. Да ти кажа ли? След всичко, което направи досега, след всичко, което сме преживели заедно… Изтегли си карта, която и да е…
Ти ще убиеш майка ми.
Шеста част
Зелено
1
Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com
Публикуван в: 01:39, петък, 22 февруари
Достъп: публичен
Настроение: гадно
Слуша: Глория Гейнър: „Ще оцелея“
Променяла е името си много пъти, но хората продължават да я наричат Глория Грийн. Имената са като етикетите върху куфарите, така смята тя, като карти, които показват на хората къде си ходил и къде си мислиш, че отиваш. Тя никога никъде не е ходила. Обикаля само квартала като куче, което си гони опашката, сляпо се натъква отново на себе си и пак подема цялата шарада.
Имената обаче са знаменателни. Думите имат огромна сила. Как се премятат като бонбони в устата, колко скрити значения има всяко едно име. Открай време я биваше с кръстословиците, с акронимите и играта на думи. Предала е дарбата си на своите синове, но само един от тях го съзнава. Освен това изпитва огромно уважение към книгите, макар че никога не чете художествена литература. Предпочита да остави това на средния си син, който, макар да заеква, е по-умен от нея — може би дори прекалено умен.
Името му на англосаксонски означава „Огнен“ — и макар че тя ужасно много се гордее с него, го смята и за опасен. Нещо вътре в него не откликва, не желае да види света такъв, какъвто е. Госпожа Браниган, учителката от „Аби Роуд“, твърди, че той ще го надрасне, и безмълвно намеква, че ако Глория ходи на църква в неделя, синът й вероятно няма да е толкова проблемно дете. Само че ако питате майката на sineokomomche, госпожа Браниган дрънка глупости. Според нея sineokomomche изобщо няма нужда от допълнителен стимул за фантазиите си.
Неочаквано се пита какво би станало, ако Питър Уинтър не беше умрял. Дали щеше да бъде различно, ако sineokomomche и братята му усещаха бащино влияние над непокорния си живот. Всички футболни мачове, които са пропуснали, игрите на крикет в парка, моделите на самолети, влакчетата играчки, пържените закуски сутрин?
Обаче няма смисъл да пролива сълзи за миналото. Питър беше паразит, дебел и мързелив използвач — биваше го само да харчи парите на Глория. Най-хубавото нещо, което направи за нея, беше да умре, ама и за това му трябваше малко помощ. Обаче никой не може да напусне Глория Грийн, така че учудващо, застраховката се оказа полезна; и в крайна сметка беше толкова лесно — само леко притискаш маркучето между палеца и показалеца си, докато Питър лежи в болницата…
Сега се пита дали не е било грешка. sineokomomche се нуждаеше от баща. Някой да го контролира. Да го научи на дисциплина. Питър обаче не би могъл да се справи с трите момчета, камо ли с едно толкова надарено дете. Неговият приемник, господин Синеок, изобщо не беше никакъв вариант. А Патрик Уайт — който във всяко отношение, освен в едно, би могъл да е идеалният баща — за жалост, както вече стана дума, беше благо и изискано създание, което бе направило погрешен избор…
Вината правеше Патрик уязвим. Изнудването го напрягаше. Чрез благоразумна комбинация от двете той се оказа добър източник на доходи години наред. Намери работа на мама, помагаше им, а накрая, когато я изостави, Глория не го винеше. Не, винеше жена му с нейните свещи и порцеланови кукли, а когато най-накрая съзря възможност да си го върне на госпожа Уайт, й разкри тайната, която пазеше от толкова отдавна и задвижи поредица от събития, довели до убийство и самоубийство…
Въпреки баща си обаче sineokomomche е различен. Може би защото е по-чувствителен. Сигурно затова си фантазира толкова. Бог й е свидетел, опита се да го предпази. Да убеди света, че той е твърде безобиден, за да наранява. Обаче sineokomomche търси страданието като прасе, което рови за трюфели, и тя не може да направи нищо, освен да го следи, да поправя грешките му и да разчиства бъркотиите.
Помни онзи ден на морския бряг, когато момчетата бяха съвсем малки. Найджъл се бе запилял някъде, Бенджамин беше на четири години, а sineokomomche — почти на седем. И двамата ядяха сладолед, а sineokomomche каза, че неговият не е вкусен, сякаш само като гледа как брат му яде, вкусът в устата му отслабва.
sineokomomche е чувствителен. Тя вече го знае пределно добре. Целият потръпва, ако друго момче го шляпне по китката, а рачето в кофичката е достатъчно да го разплаче. Като някаква вуду магия, която изважда на показ едновременно жестоката и състрадателната й страна, защото тя се пита как изобщо ще живее той, след като не съумява да се справя с действителността.