— Дано не са от нея — отбелязва тя без никаква нужда.
Всъщност по нищо не личи момичето на Найджъл изобщо да е стъпвало тук, още по-малко да е донесло цветя.
Майка ми обаче не е убедена. Изпраща ме да намеря и да изхвърля всеки дар без картичка с подпис и после полага плюшеното кученце отстрани на пътя със сълзлива въздишка.
С Адел и Морийн от двете страни, стиснали я за двата лакътя, тя се отдалечава, олюлявайки се на високите си токчета, които приличат на подострени моливи и издават звук, от който повечето вкусови рецептори се свиват уплашено като тебешир пред черна дъска.
— Остана ти поне С. М., Глория, скъпа.
Избрани хитове, четвърти номер.
— Да, не знам какво щях да правя без него. — Очите й са сурови и безизразни. В средата на всяко има точица синя светлина. Едва след време осъзнавам, че това е моето отражение. — С. М. никога няма да ме изостави. Никога няма да ме измами.
Наистина ли изрече тези думи? Сигурно си въобразявам. Но всъщност тя точно така окачествява това предателство. Достатъчно лошо е, друга жена й е отнела сина. Но да й го отнеме точно тази жена…
Разбира се, Найджъл трябваше да прояви повече съобразителност. Никой не може да избяга от Глория Грийн. Майка ми е като онова хищно растение непентес, подобно на кратунка, което привлича жертвите си със своята сладост, само за да ги удави в киселина по-късно, когато са изтощени от борбата.
Трябваше да се досетя, живея с нея четирийсет и две години и причината да не ме е изконсумирала досега е, че паразитът се нуждае от примамка, от жива твар, която седи на устенцата на растението, за да показва на другите, че няма от какво да се страхуват…
Знам, задачата ми не е бляскава. Но със сигурност е по-добре, отколкото да те изгълтат жив. Струва си да останеш верен на мама. Струва си да се преструваш. Пък и нали аз бях нейният любимец, подготвен още в утробата да стане убиец? След като се отървах от Мал, защо да щадя другите двама?
Като малък си представях, че правосъдната система е обърната наопаки. Първо, някой извършва престъпление. После (стига да го хванат) идва ред на присъдата. Пет, десет, двайсет години в зависимост от престъплението, разбира се. Но тъй като много престъпници не успяват да предвидят колко ще им струва да изплатят такъв дълг, по-смислено от престъпление на кредит е да заплатят за простъпката си предварително и да излежат присъдата си преди престъплението, след което без никакво съдебно преследване биха могли необезпокоявани да безчинстват.
Представете си колко време и пари ще бъдат спестени — за полицейско разследване, за дълги процеси, да не говорим за тревогата и притеснението на извършителя на престъплението, който никога не знае дали ще бъде заловен, или ще му се размине. Убеден съм, че при тази система ще бъдат избегнати много повече сериозни престъпления — тъй като съвсем малко хора ще се съгласяват да лежат в затвора заради едно-единствено убийство. Всъщност е много по-вероятно някъде по средата на присъдата бъдещият закононарушител да поиска да бъде освободен — все още, без да е извършил никакво престъпление, въпреки че най-вероятно ще изгуби депозита си. Или пък дотогава вече ще е натрупал достатъчно време, за да си плати за по-дребно престъпление — може би нападение с телесни повреди, изнасилване или обир…
Видяхте ли? Системата е съвършена. Тя е морална, евтина и практична. Дори допуска промяна на намерението. Дава възможност за опрощение. Грях и изкупление в едно, безплатна карма в супермаркета на Исус Христос…
Това е просто начин да кажа: вече съм си излежал присъдата. Повече от четирийсет години. А сега, тъй като наближава да ме освободят…
Светът ми дължи едно убийство.
3
Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com
Публикувано в: 22:03, събота, 2 февруари
Достъп: публичен
Настроение: убийствено
Слуша: Питър Гейбриъл: „Семейна снимка“
Братята му не го харесваха много. Май беше прекалено различен. Може пък да завиждаха на дарбата му и на вниманието, което тя привличаше. Така или иначе, те го ненавиждаха — е, може би Брендан не, неговият кафяв брат, който беше прекалено глупав, за да мрази някого истински, но със сигурност го ненавиждаше Найджъл, черният му брат, който в годината на раждането на Бенджамин претърпя толкова коренна промяна на личността, че би могъл да бъде съвсем различно момче.