sineokomomche дръпна ръка, сякаш палетата пареше. Съзнаваше, че е виновен — задето е погълнал близнака си, задето е пожелал смъртта на мама. Беше лош по рождение, лош до мозъка на костите си, а това гадене му беше наказанието…
Реши, че му се е разминало. Пирамидата потрепери, но не рухна. И после една-единствена ябълка — виждаше я мислено с малката синя лепенка отстрани — побутна съседната и сякаш цялата предна част на сергията се плъзна, ябълките, прасковите и портокалите весело заподскачаха, посипаха се върху изкуствената трева и се търкулнаха по бетонния под.
Тя го изчака да прибере плодовете до един. Някои бяха почти непокътнати, други бяха стъпкани в мръсотията. Тя плати за щетите на сергията с почти изтънчена настойчивост. А по-късно вечерта се надвеси над него с капеща найлонова торба в едната ръка и с парче кабел в другата и го накара да ги изяде всичките, една по една, заедно с обелките и семките, с мръсотията и прогнилото месо, а братята му надничаха между перилата на стълбите, забравили дори да се подхилкват, докато той ридаеше и се бореше с непоносимото гадене… sineokomomche си мисли, че и до този момент нищо не се е променило. Разтворените витамини винаги връщат спомена и той се бори с гаденето, но мама никога не забелязва. Просто го смята за по-изнежен. Мама знае, че той никога не би сторил нищо на никого…
Напишете коментар:
Chrysalisbaby: о скъпи доплака ми се
Captainbunnykiller: Зарежи сълзите, човече, къде е кръвта!
Toxic69: Съгласен. Извади чувалите с труповете — и между другото, пич, къде е екшънът в спалнята?
ClairDeLune: Браво на теб, sineokomomche. Много ми харесва как свързваш историите! Не искам да ти се меся, ама колко е автобиографично и колко е измислица? Разказът в трето лице придава интересно усещане за дистанцираност. Би ли го обсъдил с групата някой път?
8
Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com
Публикувано в: 19:15, понеделник, 4 февруари
Достъп: публичен
Настроение: мечтателно
Слуша: Нийл Йънг: „След златната треска“
След госпожа Електриковосиньо му е много по-лесно. Невинността подобно на девствеността можеш да загубиш само веднъж, но изчезването й не предизвиква у него усещането за загуба, а само смътно удивление, че в крайна сметка се е оказало такава дреболия. Дреболия, но въздействаща и вече оцветява всяка страна на живота му като цианово кристалче в чаша вода, багрещо течността в най-тъмното синьо…
Вече вижда в синьо всички: потенциалните цели, набелязаните жертви, мишените. Мишена. Нещо, което може да бъде изтрито. Черен знак. Етикетче. Много е чувствителен към думите, към звученето им, към цветовете им, към тяхната музика, към формата им на страницата.
Мишена е синя дума, като мушка, като пушка. Харесва я много повече от плячка, която му изглежда белезникава като яйчена черупка, и дори от жертва, която има неприятни нюанси на свещеническо пурпурно и далечен дъх на тамян. Вече всички вижда в синьо — хората, които ще умрат — и колкото и да е нетърпелив да повтори деянието, си дава известно време, докато страстта се поуталожи, цветовете отново се оттеглят от света, за да може възелът, заседнал неизменно точно под слънчевия му сплит, да набъбне дотолкова, че да го тласне към действие, да го задължи да предприеме нещо или да умре…
Знае обаче, че за някои неща си струва да почакаш. А за това е чакал дълго. Онази случка на пазара е отпреди повече от десет години, никой не помни госпожа Уайт, нито нейната приятелка с глупавото име…
Да я наречем госпожа Белезникавосиньо. Как му се иска да изпуши един-два джойнта. Поне тя така правеше като млада, когато тежеше не повече от четирийсет и пет килограма и дори не носеше сутиен. Сега, вече надхвърлила петдесетте, контролира теглото си и когато пуши марихуана, неистово й се дояжда.
Затова всеки ден ходи в спортната зала, на тай чи и на курс по салса два пъти седмично и все още вярва в свободната любов, макар че в днешно време според нея и тя е прекалено скъпа. Някога радикална феминистка, възприемала всички мъже като агресори, тя се мисли за свободен дух, кара жълт ситроен, обича етно гривни и дънки с хубава кройка, пътува на скъпи почивки в Тайланд, оценява се като „одухотворена“, гледа на Таро по партита, организирани от приятелките й, и краката й могат да минат за крака на трийсетгодишна жена, което обаче не важи за лицето й.