Официално госпожа Белезникавосиньо беше обявена за мъртва още при пристигането на екипите.
sineokomomche знае, че всъщност тя е починала петнайсет минути преди това. Знае също, че устните й са били извити надолу точно като муцуната на малка писия и че полицията ще затрупа петното с пясък, за да може на сутринта по нищо да не личи, че тя изобщо е била тук, освен по евтиното букетче, залепено с тиксо за един пътен знак…
Колко уместно, мисли си той. Колко блудкаво, колко невзрачно. Явно вече и боклуците по пътя се броят за уместен израз на скръб. Когато загина принцесата на Уелс, няколко месеца преди този инцидент, улиците бяха отрупани с приношения, залепени с тиксо за всеки пътен знак, оставени покрай всяка стена, цветя в най-различни стадии на гниене, превръщащи се в тор в целофана. Всеки уличен ъгъл имаше собствена купчина цветя, разпокъсана хартия, плюшени мечета, съболезнователни картички, бележки и пластмасови опаковки, а заради лятната жега улиците воняха като общинското сметище…
И защо? Какво означаваше тази жена за тях? Лице от списанията, епизодична роля от телевизионен сериал, жаден за внимание паразит, жена, която в един пълен с откачалки свят минаваше почти за нормална?
Наистина ли заслужаваше всичко това? Всички тези излияния на скръб и на отчаяние? Цветарите натрупаха цяло състояние, цените на цветята скочиха до небето. А в кръчмата седмица по-късно, когато sineokomomche се осмели да намекне, че май всичко това е ненужно, един тъпанар и грозната му жена го замъкнаха на задната уличка и сериозно си поговориха с него — не точно го набиха, но имаше достатъчно шамари и блъскане, та да мине за побой — и му заявиха, че не е добре дошъл тук и най-добре да се пръждоса…
В този момент от историята тъпанарят — дали да не го наречем господин Дизеловосиньо? — семеен мъж, уважаван член на общността, двайсет години по-възрастен от sineokomomche и по-тежък от него с петдесетина килограма — вдига своите лоялни юмруци и фрасва нашия герой право в устата, а грозната му съпруга, която вони на цигари и на евтин дезодорант, се хили, докато sineokomomche плюе кръв, и отсича: „Тя струва повече мъртва, отколкото ти ще струваш някога…“.
Шест месеца по-късно микробусът на Дизеловия е проследен по записи от охранителни камери до място, на което водач е блъснал жена и е избягал, а жената на средна възраст, пресичаща улицата към колата си, е загинала на място. По микробуса, който след това е подпален, още има следи от косми и от тъкан и макар господин Дизеловосиньо да твърди разпалено, че не е виновен той, че микробусът е откраднат предната нощ, не успява да убеди съдията — особено с оглед на предишните си прояви на пиянство и насилие. Делото отива в наказателния съд и след четиридневен процес Дизеловосиньо е оправдан най-вече поради липса на улики. Заснетият от охранителните камери материал не успява да потвърди самоличността на шофьора на микробуса — фигура с качулка и бейзболна шапка, чието тяло може би изглежда едро заради размъкнатата дреха, а лицето му изобщо не се вижда.
Не е достатъчно обаче да те оправдае съдът. Графити по стените на къщата, враждебен шепот в кръчмата, писма до местната преса — всичко сочи, че Дизеловосиньо се е измъкнал благодарение на съдебни формалности, а когато четири седмици по-късно в къщата избухва пожар (докато той и жена му са вътре), искрено опечалени няма.
Заключението — смърт вследствие на нещастен случай, вероятно предизвикан от цигара.
sineokomomche не е изненадан. Вече е отписал този тип като пушач.
Изпратете коментар:
Captainbunnykiller: Ти си пълно куку, пич. Харесва ми!
chrysalisbaby: хип хип ура за sineokomomche
ClairDeLune: Много интересно. Усещам недоверието ти към авторитети. Много ми се ще да чуя историята зад тази история. И тя ли стъпва на реални житейски събития? Знаеш, че с нетърпение очаквам още.
JennyTricks: (изтрит постинг).
9
Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com
Публикувано в: 21:06, понеделник, 4 февруари
Достъп: публичен
Настроение: раздразнително
Слуша: „Пойзън“: „Розите имат бодли“
Раждането на малката Емили Уайт завари промяна у майката на sineokomomche. Тя открай време си беше раздразнителна, но в края на лятото сякаш непрекъснато се намираше на прага на някакво мощно изригване. Една от причините беше финансовият стрес — подрастващите момчета гълтат много пари, а по силата на някакво нещастно стечение на обстоятелствата все по-малко хора в Селото се нуждаеха от домашна помощница. Госпожа Френскосиньо също мина в редиците на бившите работодатели на мама, а госпожа Химическосиньо заяви, че не разполага със средства, и намали заетостта й до два часа седмично. Може би сега, когато Бен отново се върна на училище, хората не бяха толкова милосърдно предразположени да предлагат работа на семейството. Или пък просто им беше омръзнало да слушат колко талантлив и специален е той.