Не че много се замисляше. Действията му бяха просто инстинктивни, самозащита срещу света. По-късно sineokomomche щеше да узнае, че този процес се нарича „пренасочване“. Интересна дума, обагрена в блатно синьо-зелено, която му напомня за рисунките, които братята му лепяха по ръцете си — евтини и мръсни изкуствени татуировки, които цапаха ръкавите на училищните им ризи и им носеха неприятности в час. Но накрая той някак се научи да се справя. Най-напред с помощта на капаните за оси, после с мишките и накрая с братята си.
Я виж своето sineokomomche сега, мамо. Надмина всички очаквания. Ходи на работа, облечен с костюм — най-малкото, за да поддържа преструвката. Носи кожено куфарче. В названието на служебния му пост участва думата „технически“, както и „оператор“, а ако никой не знае точно с какво се занимава той, това се дължи просто на факта, че повечето обикновени хора нямат ни най-малка представа колко сложни могат да бъдат тези операции.
„Днес лекарите разчитат на машини — разяснява Глория на Адел и на Морийн, когато се среща с тях в петък вечер. — Милиони лири са вложени в скенери и в камери за ядрено-магнитен резонанс, така че някой трябва да оперира с тях…“
Нищо, че всъщност се доближава до тези умни машини само когато трябва да изсмуче с прахосмукачката под тях. Разбираш ли, думите наистина притежават сила, мамо — силата да замаскират истината, да я оцветяват в паунови багри.
О, само да знаеше, щеше да го накара да си плати. Обаче тя няма да узнае. Той внимава. Разбира се, може да има своите подозрения, но според него засега му се разминава. Въпрос на здрави нерви, толкова. На здрави нерви и на самоконтрол. В крайна сметка предостатъчно е за един убиец.
Освен това, както знаете, вече съм го правил.
Изпратете коментар:
JennyTricks: (изтрит постинг).
ClairDeLune: Джени, не ти ли писна да идваш тук само да критикуваш? Това е любопитно, sineokomomche. Прегледа ли списъка с книги, който ти изпратих? Много искам да разбера какво мислиш за заглавията…
14
Разглеждате уебдневника на Albertine.
Публикуван в: 01:55, вторник, 5 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: будно
Тази вечер няма нищо в пощенската ми кутия. Само един въпросник от sineokomomche, за да ме изкуши да изляза да си поиграем. Почти съм сигурна, че той ме чака, често се логва горе-долу по това време и остава до малките часове. Какво ли иска от мен? Любов? Признания? Лъжи? Или просто жадува за общуване, иска да знае, че го слушам? Нима всички ние не се нуждаем от човешки допир в малките часове, когато Бог прилича на космическа шега и сякаш никой не слуша? Дори ти, sineokomomche. Наблюдаваш мен, наблюдавам теб през матово стъкло, потраквам по тази спиритична дъска своите писма до мъртвите.
Затова ли пише тези свои истории и ги публикува да ги чета? Това покана за игра ли е? Очаква ли да му отговоря със своя изповед?
Таг от sineokomomche, публикуван в badguysrock@webjournal.com
Публикуван в: 01:05, вторник, 5 февруари
Ако бяхте животно, кое бихте си избрали? Орел, който се рее над планината.
Любима миризма? На кафенето „Розовата зебра“ в четвъртък на обяд.
Чай или кафе? Защо да пиеш което и да е от двете, когато можеш да си вземеш топъл шоколад със сметана?
Любим вид сладолед? Зелена ябълка.
С какво си облечен в момента? Джинси, маратонки и любимия ми стар кашмирен пуловер…
От какво се боиш? От призраци.
Кое е последното нещо, което си купи? Мимоза. Това е любимото ми цвете.
Кое е последното нещо, което си ял? Препечена филийка.
Любим звук? Йо-Йо Ма свири Сен Санс.
С какво се обличаш в леглото? Със стара риза на гаджето ми.
Какво мразиш най-много? Да ме покровителстват.
Най-лошата ти черта? Уклончивостта.
Белези или татуировки? Повече, отколкото искам да си спомням.
Имаш ли повтарящи се сънища? Не.
У вас избухва пожар. Какво ще спасиш? Компютърът си.
Кога плака за последен път?