Сигурно това ме привлече към badguysrock. Предполагам, че е място за такива като мен, където да се изповядаш, ако се налага, да разказваш истории, които би трябвало да са верни, но всъщност не са. А що се отнася до sineokomomche, признавам, че той също ме привлича. Двамата с него си пасваме; надиплени заедно като хартиена кърпичка между страниците на албум със стари снимки, нашите животи имат толкова много допирни точки, сякаш сме едва ли не любовници. А историите, които пише той, са толкова по-истински от измислицата, върху която аз съм построила живота си…
Чух мобилния му да звъни. Сега като се замисля, това беше първото от онези съболезнователни послания, съобщения от неговия електронен дневник, където бе оповестена смъртта на брат му.
— Съжалявам, трябва да вървя — каза той. — Мама ме вика за обяд. Но ти помисли над онова, което ти казах. Не можеш да избягаш от миналото.
След като си тръгна, се замислих над думите му. Може би в крайна сметка той имаше право. Може би дори Найджъл би проумял. След като толкова много години бях възприемала света смътно, като в огледало, може би бе настъпил моментът да се изправя пред самата себе си, да си върна миналото и да си спомня…
Ала в момента единственото сигурно нещо е неизбежното статично електричество във въздуха и първата част на Берлиоз, Reveries-Passions — скупчват се като облаци.
Трета част
Бяло
1
Разглеждате уебдневника на Albertine в badguysrock@webjournal.com
Публикувано в: 21:39, четвъртък, 7 февруари
Достъп: публичен
Настроение: напрегнато
Първият й записан спомен е свързан с парче грънчарска глина. Мека като масло, по-късно засъхнала като грапава коричка по ръцете и лактите й, мирише като реката зад къщата — на мокър от дъжд тротоар, на мазето, където тя никога, ама никога не бива да слиза и където майка й държи зимните картофи в техните малки ковчези и с прораснали към светлината дълги слепи очи.
Синя глина, така казва майка й. Размачква я под разперените си като морска звезда пръсти. Направи нещо, Емили. Създай някаква форма.
Глината е мека, усеща я под дланите си като хлъзгава кожа. Поднася я към устата си — на вкус е като стената на ваната, когато я близне: топла, сапунена, леко кисела. Създай форма, заръчва майка й и ръчичките на малкото момиче се заемат да изследват парчето хлъзгава синя глина, да го галят като мокро кутре, да го милват и да напипват формата вътре.
Разбира се, това е пълна глупост. Не си спомня парчето глина. Всъщност няма никакви достоверни спомени от онези години. Научила се е чрез имитация, може да изрече думите на един дъх. Знае, че наистина е имало парче глина: години наред стоеше в ателието, твърдо и плътно като глава на вкаменелост.
По-късно го продадоха на една галерия, където бе изложено красиво и излято от бронз. Прекалено скъпо може би, но винаги има пазар за подобни неща. Сувенири, свързани с убийства, примки от бесило, парчета кости, джунджурии с привкус на лошата слава, разграбвани от колекционерите като топъл хляб.
Надявала се бе на по-хубав паметник, но явно трябваше да се задоволи с това. Поради липсата на истински спомени щеше да вземе отлятата от бронз глинена глава и издълбаните в месинга букви преди почти трийсет години.
Първи отпечатъци, гласеше надписът.
Емили Уайт, 3 год.
Изпратете коментар:
sineokomomche: Albertine, нямам думи. Нямаш представа колко много означава това за мен. Ще има ли още? Моля те?
Albertine: Може би. Щом толкова много искаш…
2
Разглеждате уебдневника на Albertine в badguysrock@webjournal.com
Публикувано в: 22:45, четвъртък, 7 февруари
Достъп: публичен
Настроение: решително
Майка й беше художничка. Цветовете бяха целият й живот. Емили Уайт се научи да пълзи на пода на ателието на майка си още преди да проговори, познаваше ронливото ухание на акварелите и на кредата, металния мирис на акрилните бои, пушечната воня на маслените бои. Майка й миришеше на терпентин, първата дума на детето беше „хартия“, първите й играчки бяха рулата пергамент под бюрото, пленителното им шумолене, праховият им мирис.
Докато майка й работеше, Емили се научи да разпознава звуците, съпътстващи процеса — плоското шляпане на четките за фона, дращенето на перата, мекото търкане на пастелите и на гъбичките, скърцането на ножиците, жуленето на молива по хартията за рисуване.