Изгаря гащеризона и кепето заедно с купчината листа в задния си двор, а мирисът на изгоряло — досущ като празничната нощ на големите огньове — му напомня за карамелени бонбони и за захарен памук, и за въртенето на виенски колела в тъмното — все неща, които майка му не му позволяваше, макар че братята му винаги ходеха на панаира, връщаха се у дома с лепкави от сладкото пръсти, миришещи на пушек и премалели от шеметните празнични въртележки, а той си стоеше на сигурно място у дома, където нищо лошо не можеше да го сполети…
Днес обаче е свободен. Разравя сърцевината на големия огън и усеща топлината му с лицето си, долавя и внезапен волен прилив…
Знае, че ще го направи отново. Знае дори кой ще е следващият. Вдъхва мириса на пушека от огъня, мисли за лицето й и се усмихва…
А навсякъде край него цветовете припламват като изригващи към небето фойерверки.
Изпратете коментар:
ClairDeLune: Трябва да поговорим за това, sineokomomche. Мисля, че начинът, по който се развива написаното от теб, води до интересни прозрения за взаимоотношенията в семейството ти. Защо не ми изпратиш съобщение по-късно днес? Наистина искам да поговорим за това.
JennyTricks: (изтрит постинг).
sineokomomche: Пак здравей. Познаваме ли се?
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
JennyTricks: (изтрит постинг).
sineokomomche: Моля те, Jenny. Познаваме ли се?
6
Разглеждате уебдневника на sineokomomche.
Публикуван в: 14:38, неделя, 10 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: безсънно
Слуша: Ван Морисън: „Бурна нощ“
Много любов има в дневника ми днес. Най-вече в отговор на моите измислени истории, които според Клеър са истински пробив в стилово отношение, Toxic ме уверява, че съм голям задник, Капитана обобщава мамка му, блестящо, човече, а Криси, която все още е болна, смята за страхотно (и наистина гот!).
Е, Криси може и да е болна, но е щастлива. През тази седмица е отслабнала с три килограма — което според собственото й мерило за калории означава, че продължи ли с това темпо, ще постигне желаното тегло някъде през август тази година, а не през юли следващата — освен това изпраща обичта си и много прегръдки на приятеля си azurechild, който толкова я е подкрепял…
Клеър обаче е разстроена. Получила е имейл от Ейнджъл Блу. Или по-скоро от негов представител, който й нарежда занапред да престане да си кореспондира с Ейнджъл и я заплашва със съдебни действия.
Горката Клеър е наранена и възмутена. Никога не е изпращала обидни писма или подозрителни пратки нито на Ейнджъл, нито на съпругата му. Защо да го прави? Тя боготвори Ейнджъл. Уважава правото му на лично пространство. Не се съмнява, че зад всичко стои жена му. Ейнджъл е прекалено добър, така твърди Клеър, за да причини подобно нещо на някого, превърнал се в негов приятел с течение на времето.
Ревността на госпожа Ейнджъл е доказателство за нещо, което Клеър отдавна подозира: че бракът на Ейнджъл е в криза или че вероятно още от самото начало е пълен фарс. Нейните онлайн молби към Ейнджъл Блу са започнали да привличат публика. Някои я съветват да си намери свой живот. Други я насърчават да преследва своите мечти. Трети разказват собствени истории за разочарование, любов и отмъщение. Един от участниците в кореспонденцията, HawaiianBlue я насърчава да не се отказва, да спечели със сила вниманието на мъжа, когото харесва, да му даде знак за любовта си по безусловен начин…
Albertine също изпраща разкази. Приемам това за добър признак. Сега, след като е успяла да се възстанови от шока след смъртта на брат ми, тя е онлайн всекидневно.
Разбира се, през времето, което са прекарали заедно, тя изобщо не присъстваше толкова редовно. Понякога минаваха няколко седмици, без да се включи в мрежата — като уебмастър мога да проследя движението й, колко пъти посещава сайта, какви постинги пише, какво чете.
Знам, че тя следи всичко, което пиша аз, дори коментарите ми. Чете публикациите и на Клеър, както и тези на Криси — знам, че е загрижена за диетата на Криси. Не говори много с Капитана — усещам, че той я кара да се чувства неудобно — но с Toxic69 си пише редовно, вероятно заради недъга му. Някои са на мнение, че тези онлайн приятелства може да добият прекомерно значение, особено за онези от нас, за които животът на екрана изглежда по-реален, по-осезаем от живота навън.