— Тъкмо щях да я предупредя, сър, и вие влязохте.
Мистър Грийвс обърна острата си муцуна на териер към Марда Уест.
— Ще дойда в четвъртък — обясни той, — за да сменя тези лещи. Междувременно ще е необходимо просто три пъти дневно да промивате очите си с разтвора. Всъщност вие няма да имате грижа и за това. Най-добре е да не ги пипате. И най-важното — не се опитвайте да махате лещите. Веднъж така един пациент не ни послуша и окончателно загуби зрението си. След туй вече не можахме да му помогнем.
„Опитате ли се да направите това — сякаш и казваше териерът, — ще си получите заслуженото. По-добре пробвайте. Зъбите ми са остри.“
— Разбирам — отвърна бавно пациентката. Бе изпуснала удобния момент и сега не можеше да иска обяснение. Инстинктът и подсказваше, че той няма да я разбере. Териерът говореше на кравата, даваше и нареждания. Изджавка нещо, а глупавата кравешка глава в отговор само кимна. Мухите сигурно я тормозеха в горещините, а може би пък шапчицата с къдричките я предпазваше от насекоми?
Когато двамата тръгнаха към вратата, пациентката направи последен опит.
— Постоянните лещи като тези ли ще бъдат? — попита тя.
— Точно като тези — излая хирургът, — но няма да са оцветени. Ще виждате естествените цветове. Довиждане до четвъртък.
Той излезе, последван от сестрата. Марда чуваше шепота им пред вратата на стаята. Какво ли ставаше сега? Ако това наистина беше някакъв опит, дали не бяха свалили маските си веднага? Струваше и се, че е извънредно важно да разбере истината. Имаше нещо нечестно в цялата тази работа, злоупотребяваха с доверието и. Тя се измъкна от леглото и се приближи до вратата. Чу как хирургът казва: „Доза и половина. Малко е преуморена. Това е просто реакция.“ Без да се колебае, Марда смело отвори вратата. Те стояха в коридора, все още с маските. Обърнаха се към нея, острият блестящ поглед на териера и огромните очи на кравата се изпълниха с укор като че ли с появяването си пред тях пациентката бе нарушила нормата за благоприличие.
— Желаете ли нещо, мисис Уест? — попита сестра Бранд.
Без да им обръща внимание, Марда Уест огледа коридора. Целият етаж беше включен в измамата. Дребничката санитарка, която излизаше от съседната стая с лопата и метла, имаше глава на невестулка. Сестрата, която приближаваше от другия край, беше малко игриво котенце, шапчицата и стоеше закачливо върху пухкавите къдри, а лекарят до нея беше горд лъв.
Дори на раменете-на портиера, появил се в този момент от отсрещния асансьор, се мъдреше глава на глиган. Той изнесе някакъв багаж, като изръмжа заплашително.
Едва сега Марда Уест изпита ужас. Откъде можеха да знаят, че тя ще отвори вратата точно в този миг? Как всички бяха успели да се наговорят да се появят, с маски по коридора — сестрите, другият лекар, санитарката, която излезе, от съседната врата, портиерът? Страхът, изглежда, се бе изписал на лицето и защото сестра Бранд, кравата, я хвана за ръката и я върна обратно в стаята.
— Да не би да ви е зле, мисис Уест? — попита тя загрижено.
Марда Уест се вмъкна бавно в леглото. Ако това беше заговор, какво целяха с него? Дали измамата беше предназначена и за другите пациенти?
— Доста съм изморена — отвърна Марда. — Ще ми се да поспя.
— Правилно — рече сестра Бранд, — възбудата ви дойде множко.
Тя смеси някакви лекарства в чашата и този път, когато Марда Уест я поемаше от нея, ръката и трепереше. Можеше ли да разчита за лекарствата си на една крава? Ами ако сбъркаше нещо?
— Какво ми давате? — запита тя.
— Успокоително — обясни кравата.
Лютичета и теменужки. Тучна зелена трева. Не беше нужно много въображение, за да си представи всичко това, пък и сместа си миришеше така. Тръпки побиха пациентката. Отпусна се на възглавницата и сестра Бранд закри прозорците със завесите.
— Сега си починете — рече тя, — а когато се събудите, ще се чувствате много по-добре. — Огромната глава се изпъна напред, сякаш всеки миг щеше да отвори челюстите си и да измучи.
Приспивателното подействува бързо. Крайниците и натежаха.
Много скоро тя се успокои и светът край нея потъна в мрак, но когато се събуди, вместо всичко вече да е нормално, както се бе надявала, в стаята влезе котенцето с обяда. Работният ден на сестра Бранд бе приключил.
— Колко време ще продължава тази работа? — попита Марда Уест. Тя се бе примирила с мисълта, че това е някакъв трик. Беше спала дълбоко, без дори да сънува, и това донякъде и бе възвърнало енергията и увереността. Ако по този начин и помагаха да възстанови напълно зрението си или дори ако го правеха по някаква своя необяснима причина, то си беше тяхна работа.