В момента той се приближаваше до Никозия и затова отвърна нетърпеливо:
— Да изпратим делегация до Земята? Или да свикаме конституционен конгрес и да формулираме първата приблизителна конституция в работен план?
Мая поклати глава.
— Няма да е лесно с цялата тази паплач.
— Да разгледаме конституциите на двайсет или трийсет от най-добре развитите държави на Земята — предложи Сакс, като си мислеше на глас — и да видим как действат. Да накараме някой изкуствен интелект да събере всичките в един-единствен документ и да го прочетем.
— Как ще определим кои държави са най-преуспяващи? — попита Арт.
— Индексът на Бъдещето на страната, Индексът на Реалните стойности, Сравненията Коста Рика… дори и брутният национален продукт (БНП), защо не. — Икономиката донякъде напомняше психологията: псевдонаука, която се опитваше да прикрие това с усилено теоретично хиперизучаване. — Използвайте няколко различни системи от критерии — човешко благосъстояние, екологично благоденствие, каквото имате на разположение.
— Но, Сакс — оплака се Койота, — самата идея за държава-нация е лоша. Това се е просмукало като отрова във всички древни конституции.
— Може и така да е — отвърна Сакс. — Но този документ ще е само точка, от която да тръгнем като за начало.
— Това е само стъпка встрани от решаването на проблема с кабела — заяви Джаки.
Странно колко голяма част от ортодоксалните зелени бяха обзети от натрапчивата идея за независимост също като червените, помисли си Сакс. На глас каза:
— Във физиката често поставям в скоби проблема, който не мога да реша, опитвам се да работя около него и гледам дали няма да се реши от само себе си със задна дата, така да се каже. За мен кабелът е точно такъв проблем. Мислете за него като начин за подсещане, че Земята още не ни е изоставила напълно.
Те не обърнаха никакво внимание на думите му и продължиха да спорят какво да правят с кабела, какво да правят с новото правителство, какво да правят с червените, които явно бяха напуснали дискусията, и така нататък, и така нататък. Игнорираха всички негови предложения и продължиха с безспирните си свади. Дотук с генерал Сакс в постреволюционния период.
Сабиши се намираше в западната част на едно високо пет километра възвишение, наречено масивът Тирена, в древните високи земи между Изидис и Хелас с координати 275 градуса дължина и 15 градуса ширина. Доста мъдър избор на място за построяването на град под купол, понеже оттам имаше далечен изглед на запад, а от изток го прикриваха ниски хълмчета. Но когато въпросът опреше до живот на повърхността или до отглеждане на растения отвън на каменистата земя, беше малко високо разположен. В действителност мястото бе, ако не се броят доста по-големите възвишения на Тарсис и Елизиум, най-високата област на Марс, нещо като биорегионален остров, който сабишианците култивираха от години.
Жителите на Сабиши бяха жестоко разочаровани от загубата на огледалата, дори можеше да се каже, че бяха в режим на тревога. Всички се бяха хвърлили да спасят колкото могат от растенията. Ужасяващо малко. Старият колега на Сакс Нанао Накаяма поклати глава:
— Зимните студове ще бъдат нещо страшно. Като ледников период.
— Надявам се, че ще можем да компенсираме загубата на светлина — отвърна Сакс. — Увеличаването на атмосферата, оранжерийните газове… може би ще успеем да постигнем нещо с повече бактерии и субпланински растения, нали така?
— Може би — каза Нанао скептично. — Доста от нишите вече са пълни. И са твърде малки.
Събраха се на вечеря, за да поговорят по-обстойно. Шейсетина техници от Да Винчи бяха тръгнали със Сакс при минаването му. Много сабишианци бяха дошли, за да ги приветстват. Дълъг, интересен, приятелски разговор. Сабишианците живееха в лабиринта на своя мохол зад единия от ноктите на драконовия силует, така че да не им се налага да гладуват в опожарените останки на града си, освен когато не работеха по него. Сега обаче реконструкцията малко бе позамряла, понеже всички се мъчеха да се справят с последиците от премахването на огледалата. Нанао се обърна към Тарики (несъмнено като продължение на някакъв техен отдавнашен спор):
— Пък и няма никакъв смисъл да го ремонтираме отново като град под купол. Можем да поизчакаме и да го построим на открито.
— Вероятно ще се наложи да чакаме по-дълго, отколкото си мислиш — каза Тарики и хвърли бегъл поглед към Сакс. — Близо сме до горната граница на годната за живот атмосфера, упомената в „Документа от Дорса Бревиа“.
Нанао погледна към Сакс.
— Искам да построим Сабиши под каквато и да е установена граница.