— Може би — замисли се Сакс. — Може би това са два етапа от един и същи процес. И двата необходими по свой начин.
Тарики кимна. Явно му се искаше да обсъдят това.
— Ами сега?
— Зависи как ще се справим с вероятността от нов ледников период — сви рамене Сакс. — Ако стане прекалено напечено и загинат повечето от растенията, тогава екопоезията няма да има никакъв шанс. Атмосферата може да замръзне чак до повърхността и целият процес да отиде по дяволите. Не съм достатъчно уверен, че биосферата е чак толкова издръжлива, че да продължи да се развива и без огледалата. Ето защо искам да хвърля един поглед на лабораториите ви за почва. Може би атмосферата ще има нужда от още малко индустриална дообработка. Ще се опитаме да моделираме ситуацията и ще видим.
Тарики и Нанао кимнаха. Точно под тях, пред очите им, техният модел на екологията бе затрупан със сняг, чиито парцали прелитаха през хилавата слънчева светлина, пърхайки по вятъра.
Междувременно младите им колеги от Да Винчи и Сабиши тичаха през масива заедно, като си бъбреха за геомантика и ареомантика, екопоезия, обмяна на топлина, елементи, оранжерийни газове и така нататък. Съзидателен кипеж, който за Сакс бе доста обещаващ.
— Мишел трябваше да бъде тук — каза той на Нанао.
— И Джон. Колко би му се понравила подобна група.
А след това му хрумна: „И Ан трябваше да е тук“.
Затова Сакс се върна в Павонис, оставяйки групата в Сабиши да обмисля нещата.
В Павонис всичко вървеше постарому. Все повече и повече хора, пришпорвани от Арт Рандълф, обещаваха да свикат конституционен конгрес. Да напишат една поне временна конституция, да я подложат на гласуване и след това да съставят правителство като това, описано в нея.
— Чудесна идея — одобри Сакс. — Една делегация до Земята няма да е излишна.
Хвърляне на семената. Беше същото като в тресавищата — някои щяха да оцелеят, други не.
Той потърси Ан, но се оказа, че е напуснала Павонис. Хората му обясняваха, че е отишла към един от предните постове на червените в Темпе Тера, на север от Тарсис. Според тях никой никога не ходел там… освен червените.
След кратък размисъл Сакс поиска помощ от Стив и откри точното местоположение на поста. Взе назаем от богдановистите малък самолет и полетя на север, от лявата страна на Аскреус Монс, покрай Екус Касма и старата си щаб-квартира в Наблюдателницата Екус на върха на огромната стена от дясната му страна.
Несъмнено Ан също бе прелетяла по този маршрут и следователно бе преминала покрай първата щаб-квартира на проекта „ТЕРАФОРМИРАНЕ“. Тераформирането… Имаше еволюция във всичко, дори и в идеите. Дали Ан въобще бе забелязала Наблюдателницата Екус, дали си бе спомнила как започна всичко? Нямаше как да се каже със сигурност. Ето до каква малка степен човешките същества се познаваха едно друго. Все едно живееха самички във вселената.
Той прелетя покрай черната извивка на Касей Валис, без дори да я забележи.
Още преди доста време червените бяха издълбали една скала с размерите на жилищен блок и я бяха превърнали в нещо като подутина, която служеше за последен преграден клин между пресечката от двете Темпе Фоса, малко на юг от кратера Перепелкин. Прозорците под надвисналата горна част им даваха възможност да видят и двата голи и прави каньона, както и по-големия, образуван след тяхното слизане. Сега всички тези ровове прорязваха това, което се бе превърнало в брегово плато. Мареотис и Темпе заедно образуваха огромен полуостров от древни високи земи, вдадени дълбоко в новото ледено море.
Сакс приземи самолета върху пясъчната ивица на върха на издатината. Оттук ледените полета не можеха да се видят. Не можеше също така да забележи каквато и да е растителност — нито едно дръвче, нито цветче, нито дори лишеи. Зачуди се дали някой не е „стерилизирал“ каньоните. Сега те представляваха просто първична скала, леко напрашена от скреж. И по въпроса за скрежа не можеше да се направи нищо, освен ако не искаха да покрият каньоните с куполи. Сакс изхъмка, озадачен от идеята.
Двама от червените го посрещнаха на шлюза при върха на издатината и се изкачиха по стълбите с него. Убежището бе почти празно. Много удобно. Добре беше, че щеше да му се наложи да издържи студените втренчени погледи само на две млади жени, превеждащи го през грубо издълбаните каменни галерии на убежището, а не на цяла тълпа. Интересно му бе да види пример за естетиката на червените. Доста скромна, както и можеше да се очаква (никъде не видя дори едно растение) — просто различни видове скала: груби стени, още по-груби тавани, контрастиращи с полирания базалтов под и лъщящите прозорци с изглед към каньоните.