Той се опита да им обясни какво се бе случило онази нощ в Бъроуз и не успя. Всъщност всичко в съзнанието му бе доста мъгляво, с изключение на няколко ярки и ужасяващи момента.
— Няма значение. Просто мисъл. Не трябваше да мисля на глас. Аз…
— Уморен си — намеси се Мишел. — Но не се тревожи. Мая ще бъде далеч от сцената на събитията тук, пък и ще я държим под око.
Сакс кимна. С всяка изминала минута идеята му се струваше все по-добра. Да даде на Ан време да се поуспокои, да обмисли нещата и да разбере. Надяваше се, че щеше да стане така. Пък и щеше да е много интересно да разбере как вървят нещата на Земята със собствените си очи. Невероятно интересно. Толкова интересно, че никоя рационална личност нямаше да пропусне възможността да го направи.
Част трета
Нова конституция
Мравките дойдоха на Марс като част от проекта за почвата и скоро, както е характерно за тях, вече бяха навсякъде. Така малките червени човечета откриха мравките и останаха удивени. Тези създания бяха с много удобни размери за яздене. По същия начин някога американците открили конете. Укроти нещата и те ще се впуснат в лудешки бяг.
Опитомяването на мравките не било никак лесно. Малките червени учени дори не вярвали в съществуването на подобни същества. Само че те съществували, трополели наоколо като миниатюрни роботи, така че учените трябвало да измислят начин да ги обяснят. Някои от тях се из катерили върху научните книги на хората и прочели статиите за мравките. Оттам научили за съществуването на мравешките феромони и синтезирали онези, които им били необходими, за да опитомят мравките. Те създали от тях войници — малка червена кавалерия. Не минало много време и малкият червен народ не стъпвал никъде без мравките. Трупали се по 20–30 човека върху мравка, като паши върху слоновете си. Погледнете отблизо няколко мравки и ще ги видите — точно върху гърбовете им.
Но малките червени учени продължили да четат човешките книги и научили за съществуването на човешките феромони. Когато се върнали при останалата част от народа си, били ужасени и изпълнени със страх. Сега вече знаем защо хората са такава напаст, докладвали те. Хората не са нищо друго, освен подобие на тези мравки, които яздим насам-натам. Те са гигантски месоядни мравки.
Малкият червен народ се опитал да асимилира подобна пародия на живот.
След това се разнесъл глас, който казал на всички: „Не, не са“. Виждате ли, малките червени човечета говорели помежду си по телепатичен път и това било нещо като телепатична радиоуредба. „Хората са духовни същества“, настоявал гласът.
„Откъде знаеш?“ — попитали малките червени човечета по телепатичен път. — „Кой си ти? Да не си случайно духът на Джон Буун?“
„Аз съм Гиацу Римпоче — обявил гласът. — 18-ото прераждане на Далай Лама. Пътувам наоколо в търсене на новото си прераждане. Търсих из цялата Земя, но не открих това, което ми е необходимо, затова реших да потърся нещо ново. Тибет все още е под китайско влияние и няма кой знае какви надежди това някога да се промени. Китайците, въпреки че ги обичам, са груби копелета. А останалите правителства на Земята отдавна са обърнали гръб на Тибет. Затова никой не предизвиква китайците. Нещо трябва да се направи и по тази причина дойдох тук.“
„Добра идея“, отвърнал малкият червен народ.
„Да, така е — съгласил се Далай Лама, — но сега изпитвам доста големи трудности с намирането на ново тяло, което да обитавам. От една страна, понеже децата тук са твърде малко. Освен това изглежда никой не се интересува. Проверих в Шефилд, но всички бяха прекалено погълнати от разговори. Отидох в Сабиши, но там всички бяха заровили глави в мръсотията. Стигнах до Елизиум, но всички бяха заели стойка «лотос» и човек не можеше да ги накара да помръднат. В Кристианополис всички имаха някакви планове. Проверих в Хириниягарба, но там ми казаха, че вече били направили достатъчно за Тибет. Отидох във всеки един купол и станция на Марс, но навсякъде хората бяха прекалено заети. Никой не иска да бъде деветнайсетият Далай Лама. А Бардо става все по-студен и по-студен.“
„Късмет — пожелаха му малките червени човечета. — Ние също търсим подходящ човек, откакто Джон умря, и не можем да открием дори човек, с когото да си струва да приказваш, да не говорим за това да живееш с него. Големите хора са голяма каша.“
Далай Лама беше обезкуражен от този отговор. Бе доста изтощен и нямаше да изкара много време на Бардо. Затова попита: „Какво ще кажете за един от вас?“