Работните групи започнаха да разглеждат различни проблеми на управлението, очертавайки границите на една нова обобщена празна конституция, наречена „бланка на всички бланки“. След това всичко бе въпрос на работа.
Засега техниците от Да Винчи контролираха космическото пространство около планетата. Те не позволяваха на нито една космическа совалка да акостира на Ню Кларк или да използва марсианската орбита като „спирачка“. Никой не вярваше, че това ги прави наистина свободни, но поне имаха достатъчно физическо и психическо пространство за работа. Подаръкът на революцията. Към работа ги подтикваше и споменът за битката при Шефилд; страхът от гражданска война бе още жив. Ан беше заточена в тила заедно с „Каказе“, а саботажите бяха нещо обичайно. Имаше няколко купола, които се бяха обявили за напълно автономни, както и няколко огнища на метанационалата съпротива. В общи линии бъркотията бе направо класическа. Бяха просто миг в историята — балон, който всеки момент можеше да се пръсне, и ако не направеха нещо, точно така щеше да стане. Казано по-просто, време бе да се действа.
Това бе единственото нещо, с което всички бяха съгласни. С течение на времето се открои група от работяги — хора, които наистина желаеха да свършат нещо, а не само да си губят времето. Сред всички останали дебати те вършеха истинска работа, подпомагани от Надя, която бе много добра в разпознаването на подобни личности и им осигуряваше всяка зависеща от нея подкрепа и помощ.
Арт се мотаеше наоколо по обичайния си начин: ставане рано сутрин, приготвяне на храна и напитки и донасяне на информация от останалите сбирки. Струваше му се, че нещата вървят доста добре. По-голямата част от групите работеха сериозно, попълваха отново и отново основните моменти, изковавайки ги концепция по концепция и фраза по фраза. Радваха се, когато го виждаха около тях, доволни бяха да спрат за минутка за малко хапване, пийване и някой си друг майтап. Групата, която се занимаваше с правните въпроси, веднъж закачи за обувките му крилца от пластмаса и го изпрати с язвително съобщение до групата, отговорна за изпълнителната власт, с която бяха във вражда. Арт бе поласкан и запази крилцата — защо пък не? Това, което вършеха, имаше в себе си някаква абсурдна царственост или царствен абсурд — те пишеха законите, той летеше насам-натам като Хермес — всичко бе напълно в реда на нещата. Затова той продължаваше да лети чак до късна нощ. След като всички събирания спираха за почивка вечерта, той се връщаше в офисите на „Праксис“, които споделяше с Надя, където хапваха, обсъждаха докъде са стигнали днешните дебати, обаждаха се до пътешествениците към Земята и говореха с Ниргал, Мая, Мишел и Сакс. След това Надя обикновено заставаше пред екрана на компютъра си и продължаваше да работи, докато не заспеше направо на стола си. Тогава Арт се връщаше в склада, около който бяха струпани ровърите на делегатите. Купонът бе по-различен от този в Дорса Бревиа, но въпреки това хората често оставаха будни, седяха по подовете на квартирите си, пиеха и обсъждаха работата си през деня или току-що отминалата революция. На Арт това му харесваше. После обикновено идваше момент, когато се блъсваше в някоя от стените, понеже го заливаше вълна от огромно желание за сън. Често дори нямаше време да се добере, залитайки, до офиса и да се строполи върху кушетката до Надя, и направо заспиваше на пода. Събуждаше се премръзнал и схванат, тичаше до банята, вземаше си набързо душ, след това бегом до кухнята, за да приготви порцията кава и хава за деня. Така минаваха дните му. Усещането бе неповторимо.
Коментари на дебатите и най-различни предложения направо се изливаха върху тях — както от всички краища на Марс, така и от Земята, запълвайки няколкото големи екрана върху стената на централната зала. Интересът към конгреса бе голям навсякъде и дори се конкурираше с този към грандиозното наводнение на Земята.
— Проблемът „местно срещу централно“ се очертава да бъде доста тежък — подхвърли Арт една вечер. — Според мен това си е истинско противоречие. Искам да кажа, че не е просто въпрос на погрешно схващане. Ние наистина желаем глобален контрол до известна степен и в същото време искаме независимост за куполите. Двете от най-големите ни ценности влизат в противоречие една с друга.
— Можем да опитаме швейцарската система — предложи Надя след няколко минути. — Джон Буун все настояваше да опитаме точно това.
Само че швейцарците от Павонис не бяха много възхитени от тази идея.
— По-скоро трябва да опитаме точно обратния модел — каза Юрген с гримаса. — Причината да съм на Марс се нарича Швейцарско федерално правителство. То те потиска, където и да си. Трябва ти разрешително даже и за да дишаш.