— Вярно, че ще бъде добре да имаме и няколко големи каньона, съхранени по този начин — каза Тиу колебливо. Явно подобна възможност не им бе хрумвала досега… а и доколкото Арт усещаше, тя не ги удовлетворяваше напълно. Само че наистина сегашната ситуация не можеше да бъде отречена и трябваше по някакъв начин да се справят с нея.
Арт кимна окуражително.
— Съберете този вид консервация с ограниченията на атмосферата, залегнали в „Документа от Дорса Бревиа“. Това е петкилометров таван на въздух, годен за дишане, над който ще остане дяволски много земя, сравнително недокосната. Е, няма да премахне северния океан, само че едва ли има нещо, което е в състояние да направи това. При сегашното положение на нещата можете да се надявате единствено на някаква по-бавна форма на екопоезия. Така ли е?
Май го бе казал прекалено прямо и без заобикалки. Червените бяха впили погледи в календара на Павонис нещастно, мислейки за нещо тяхно.
— Смятай, че червените вече са наши — обяви Арт тържествено на Надя. — Кой мислиш, че ще бъде следващият ни най-лош проблем?
— Какво? — Тя почти бе заспала, докато слушаше някакъв древен раздрънкан джаз от лектерна си. — А, Арт…
Гласът й бе тих и спокоен. Руският акцент бе едва доловим, но въпреки всичко се усещаше. Лицето й представляваше овал под шапката от прави бели коси, а бръчките по него го правеха да изглежда износено, подобно на камъче, шлифовано от течението на годините. Надя отвори пъстрите си очи, блестящи и магнетични под казашките й ресници. Красиво лице, което сега бе напълно отпочинало.
— Следващия най-лош проблем ли?
— Да.
Тя се усмихна. Откъде ли идваше тази отпуснатост, тази спокойна усмивка? Тези дни не се бе тревожила за абсолютно нищо. Според Арт това бе доста удивително, като се имаше предвид от каква огромна важност бе политическият акт, който извършваха. Само че сега нещата опираха до политика, не до война.
Арт седна зад нея и започна да масажира раменете й.
— А… — промърмори Надя. — Проблеми. Е, в момента има сума ти проблеми, които са еднакво трудни.
— Като например?
— Например, чудя се дали хората от „Махджари“ ще могат да се приспособят към условията на демокрацията. Чудя се дали всички ще приемат еко-икономиката на Влад и Марина. Чудя се дали ще успеем да изградим сносна полиция. Чудя се дали Джаки ще успее да прокара система със силна президентска власт и да използва численото превъзходство на местните, за да стане кралица. — Тя погледна през рамо и се усмихна при вида на изражението на Арт. — Чудя се за толкова много неща. Да продължавам ли?
— По-добре недей.
Надя се засмя.
— Но ти продължавай. Чувствам се добре така. Всички тези проблеми… всъщност не са чак толкова трудни. Просто ще продължим да ги поставяме за обсъждане. Само че сега първо ми размачкай врата.
Арт се върна около огромната маса, готов за разрешаването на поредния най-лош проблем. Това отново го свали на земята. Имаше стотици важни и трудни за разрешаване проблеми, мънички на пръв поглед, докато не откриеше точно в кой момент ставаха неразрешими.
Но добри идеи имаше навсякъде. Така че започнаха да се ориентират към приключване.
Централното управление, което бяха разработили, щеше да бъде нещо от рода на федерация, начело на която щеше да стои изпълнителен съвет от седем члена, избрани от двукамарната законодателна власт. Единият законодателен орган — „Думата“ — се състоеше от широка група депутати, избрани от населението, а другият, „Сенатът“, щеше да бъде съставен от по-малка група, в която щеше да влиза по един представител от всяко селище с население повече от 5000 души. В ръцете на законодателната власт бе съсредоточена доста малка сила — тя избираше изпълнителния съвет и помагаше да бъдат избрани съдиите по съдилищата. Останалата власт бе делегирана от самите селища. Съдебната власт бе доста по-силна: тя се състоеше не само от углавен съд, но и от нещо от рода на двоен върховен съд, половината от който бе конституционен, а другата половина — екологичен съд. Членовете и на двата органа щяха да бъдат одобрявани, подбирани и назначавани по жребий. Екологичният съд щеше да се произнася по въпросите относно тераформирането и други промени на околната среда, докато конституционният съд щеше да има думата за това дали са конституционосъобразни всички останали въпроси, включително и местните закони. Един от клоновете на екологичния съд щеше да бъде комисия по земята, отговаряща за надзора върху терена, който принадлежеше на всички марсианци. Нямаше да има частна собственост в точния смисъл на думата, но щеше да има отдаване под аренда. Комисията по земята трябваше да се произнася по законността на тези сделки. При конституционния съд щеше да има съответна икономическа комисия, съставена от представители на различните гилдии, обединяващи различните професии и производства. Тази комисия щеше да надзирава установяването на еко-икономиката, включително непечелившите предприятия, касаещи обществената сфера, и облаганите с данъци печеливши производства, които имаха определени граници и по закон бяха собственост на работниците.