Една сутрин те станаха и Надя каза:
— Дай да я подложим на гласуване.
Арт поговори с швейцарците и с учените от Дорса Бревиа. Швейцарците предложиха на конгреса да гласуват точка по точка, както бе решено в началото. Незабавно почнаха пазарлъци, които накараха земните борси да изглеждат кротки и мирни. Междувременно швейцарците оправиха системата за гласуване и за три дена вотът бе проведен. Всяка група получи право на един глас за всеки от номерираните параграфи на проектоконституцията. Всички 98 члена бяха одобрени и към края на документа бе прибавен официално „обяснителен материал“.
След това настана време конституцията да бъде одобрена и от марсианските жители. И така, на 11 октомври 1, М-52 (на Земята 27 февруари 2128) цялото население на Марс, включително всички над пет марсиански години, гласуваха по компютрите на китките си. Гласуваха над 95 на сто от жителите на Марс. Конституцията получи одобрението на 78% от тях, събирайки над девет милиона гласа. Вече имаха правителство.
Част четвърта
Зелената Земя
Междувременно на Земята голямото наводнение доминираше над всичко.
То бе причинено от серия яростни вулканични изригвания под западно-антарктическия леден слой. Земята под леда, напомняща територията на Северна Америка, се бе слегнала под тежестта му, затова, когато започнаха изригванията, лавата и нажежените газове разтопиха леда над вулканите, причинявайки гигантски свличания. В същото време водата започна да залива леда на най-различни места около бързо разяжданата брегова линия. Дестабилизирани и разклатени, огромни парчета лед се свлякоха в морето Рос и в морето Рон и бяха отнесени от морските течения. Разрушението продължи да се придвижва към вътрешността, а турбулентността накара процеса да се ускори. По време на първите месеци от събитието Антарктическо море се изпълни с огромни слоести айсберги, които изместиха толкова голямо количество вода, че нивото на океаните из целия свят се повиши. Водата продължаваше да нахлува в слегналия се басейн, заеман някога от леда, разцепвайки го парче по парче, докато леденият слой не изчезна съвсем и не бе заменен от плитко ново море, размътвано от постоянно продължаващите подводни изригвания, които можеха да бъдат сравнени по сила с тези от късната креда.
И така една година след започването на изригванията Антарктида бе наполовина по-малка отпреди. Източна Антарктида приличаше на полумесец, Антарктическият полуостров напомняше за покрита с лед Нова Зеландия, а между тях лежеше плитко, изпълнено с рифове море. Що се отнася до останалия свят, нивото на океаните бе със седем метра по-високо отпреди.
От хиляди години насам, още от времето на последния ледников период, човечеството не се бе сблъсквало с природно бедствие от подобна величина. Този път обаче не бяха засегнати само няколко милиона ловци от номански племена, а петнайсет милиарда цивилизовани граждани, живеещи на върха на нестабилна социо-технологическа пирамида. Всички големи крайбрежни градове бяха наводнени. От лицето на Земята бяха изтрити цели страни, като Бангладеш, Холандия и Белиз. Повечето от нещастниците, които живееха в региони с ниска надморска височина, бяха имали време да се преместят нависоко, понеже прииждането напомняше повече на прилив, отколкото на приливна вълна. И ето ги сега — някъде между една десета и една пета от населението на Земята — бежанци.
Няма нужда да споменаваме, че човечеството не бе готово да се изправи пред подобна ситуация. Дори и в най-добрите времена пак не би било лесно, а началото на XXII век съвсем не бе едно от добрите времена. Населението продължаваше да се покачва, природните ресурси все повече и повече се изтощаваха, а конфликтите между богати и бедни, правителства и метанационали, все повече се изостряха. Катастрофата се бе случила точно по време на сериозна криза.
Колкото и да е странно обаче, катастрофата сложи край на кризата. Изправени пред лицето на световно отчаяние, въоръжените сблъсъци от всички видове придобиха нов контекст, а повечето от тях бяха преценени като ненужни. Цели популации се нуждаеха от помощ и легалността на собствеността и печалбите избледня пред това. ООН възкръсна като митическа птица феникс от хаоса и се превърна в нещо като контролна кула за всички спасителни операции: миграция извън националните граници, построяване на убежища, разпространяване на хуманитарни помощи и т.н. Заради съществото на тази работа Швейцария и „Праксис“ бяха в първите редици на тези, които помогнаха на ООН. ЮНЕСКО също възкръсна от онзи свят заедно със Световната здравна организация. Индия и Китай, като най-големите от зле засегнатите държави, също имаха доста голямо влияние в настоящата ситуация, понеже начинът, по който решаваха да се борят с катастрофата, щеше да бъде от значение навсякъде. Всеки се съюзяваше с всеки, с ООН и с новите й съюзници. Те отказаха каквато и да било помощ от Групата на единайсетте и от метанационалите, които бяха тясно свързани със сделките на повечето от Г-11.